Дамян Дамянов
Прахосникът прахосва щедро

Прахосникът прахосва щедро.

Скъперникът скъпи на едно.

И самохвалкото на дребно

Раздава свойто непотребно.

Какво да кажа аз пък, който

Във своя си ламтеж безумен

Пестях и пръсках само свойто,

А пък туй „мое“ бяха думи?

И ща — не ща, и тях превърнах

(какво да правя!) — във имане.

Не ща светът да ми ги върне!

Халал да му са! Бях добър, но

Една за мен дано остане!