Дамян Дамянов
Птиче на пътя

То паднало бе на платното.

Намерих го и го прибрах.

Я гледай: без краче, горкото!

Трепери цялото от страх!

Не може да лети, да ходи!

Със тези рани — закъде?

Ако го пусна пак свободно,

Котакът ще го изяде.

Ако в кафез пък го затворя,

От свобода ще го лиша…

Кажете ми какво да сторя

със беззащитната душа?

И покровителствен, и скръбен,

Пресметнах жребия злочест:

Или във котешките зъби,

или — в кошмарния кафез…

Ах, дребни беззащитни рожби,

Знам — жребият ви е суров:

Убиват ви и ви заробват.

И все — от чувство на любов.