Дамян Дамянов
Стихотворение за отрицателния герой

Със поглед от ракия светнал,

Като хамалин псува той.

Иди че го рисувай сетне

И го превръщай във герой!

Лустросвай го и в свойте книги

Му слагай ангелски черти…

… А нему все не му достигат

два лева, да си доплати

ракията, която пие…

Но инак — работлив за сто.

И думите му са магия.

Човек от нашенско тесто:

Каквото пипне, му приляга,

Печели повече от мен.

Добряк. Красавец. Юначага.

И за приятел е роден.

И ризата си даже дал би,

Ако те види, че си гол.

Запее ли, долавяш жалба

В гласа му. Жалба по кого?

Навярно жалба по онази

До днес несрещната жена,

Която той в сърцето пази

Като далечна светлина,

Която всяка нощ го стряска

С протегнатите си ръце…

О, недокоснато от ласка

Човешко грапаво сърце!

Сърце объркано, но гордо,

В теб раната не хвана ръб.

Отгоре ти закачам орден,

Да скрия с него твойта скръб!