Дамян Дамянов
Работниците закусват

Наклякали покрай машините,

Със неизбръснати лица,

Закусват те. Закусват силните

Със тиха кротост на деца.

Отчупват хляба и халвицата

Със пръсти, черни от масла.

Закусват просто. Като птиците.

А млъкналите колела,

Трансмисиите и каишите

Ги гледат като че със страх,

Защото тези хора с грижите,

Със хляба, с този гърлен смях,

С каскетите, небрежно килнати

Над изпотените чела,

По-яки са сега, по-силни са

От всички тези колела.

Мълчат машините, железните.

И паднали на колена,

На господаря през трапезата

Покорно пазят тишина.