Дамян Дамянов
Стихотворение за съня

Бараката прилича на вагон,

Във който спи задъхана умора.

Сънуват и насън говорят хора:

Горещи устни и горещ бетон.

И някой хърка, някой стене пак.

През празници, през делници и грижи

На сънищата нишката се ниже.

Сънят боботи като тежък влак.

Далечен влак към бащини места.

От него слизат и се качват хора.

Насън ругаят и насън говорят

Пак пътниците черни на нощта.

И тракат бесните му колела.

И влакът на зидарите пътува,

И влакът на зидарите сънува,

Че все върви през милите села.

Бараката прилича на вагон.

Сънят се свършва. Влакът се завръща

От път, от ласки и от родни къщи.

Навън ги чака будният бетон.

Конвейрът се върти: нощта, деня.

Към слънцето по-близо и по-близо.

Препуска влакът бърз на комунизма.

Експресът на бетона и съня.