Дамян Дамянов
Гърмял барабанът…

Гърмял барабанът, гърмял барабанът.

Прегракнал и блед кехаята четял:

— За всеки шумкарин предаде и хванат —

по сто хилядарки и златен медал!

Не сто хилядарки, за сто кални гроша

Предателят чер би баща си продал!

А в мрака се веел бунтарски и рошав

Перчем партизански — и звезден, и цял!

…И плъпнали в мрака душман-бегликчии

с готова кесия, с готова кама.

А пък главите на мъжките шии

Пак факелно грели над тази земя.

Гърмял барабанът със удари тъпи,

А вятърът, вятърът, страшният, вил:

„Главите на мойте юнаци са скъпи!

Нямате толкоз пари за глави!“

Гърмял барабанът…

                И днес вдън душата

Гърми, та се къса! И чувам това:

„Сто хиляди лева ти струва главата!

Сто хиляди лева!… И твойта глава!“

И страшно ме гложди в сърцето въпроса:

Щом те са умрели за мене, уви,

Главата, която на плещите нося,

заплаща ли всичките техни глави?