Дамян Дамянов
Партизански къщи…

Партизански къщи, героични къщи,

Пръснати навред по моята земя!

Всяка вечер с мисъл аз във вас се връщам

Тихичко, на пръсти, като у дома…

Обикалям мълком стаите ви празни.

О, какви ти стаи? Стаичка една!

И стени със мъка и със вар измазани!

Сред стените черни — по една жена.

Все онази майка с белите коси,

Дето плаче тихо върху две тетрадки

Пълни със дъха на мъртвия й син.

Все оназ любима, от любов смразена,

Дето от години ляга все сама

На леглото празно с чергата зелена,

Чергата тревиста като къс земя…

Партизански къщи, къщи сиромашки,

С по едно прозорче, с по една врата,

И с едно портретче мило и хлапашко,

С габърче забито в здрача на нощта.

Партизански къщи, сиви и кахърни.

Паметните плочи тънат в тъжен прах.

Мъртвите решат ли пак да се завърнат,

Те ще ви познаят даже и без тях!

Но не се завръщат, но не се завръщат!

Толкова години вече оттогаз…

Нищо, не плачете, сиромашки къщи,

Вместо всички мъртви се завръщам аз!