Сергей Павлов
Лунна дъга (4)

4. Делото за предсрочните оставки, диверсията в базата „Синята пантера“

Светлият овал над главите им се затвори. Настъпи пълна тъмнина. Някой кихна и Франк, почувствувал лекия поток хладен въздух, помисли с безпокойство за стареца.

— Нещо много се бавите, Купър? — каза Холбрайт в тъмнината.

— За адаптация на зрението, шефе.

— Давайте, ще свикнем постепенно.

Нещо заблещука неуверено. Съдейки по контурите на пода и тавана, холът имаше цилиндрична или бъчвообразна форма. Стените му излъчваха меко сияние, създаваха илюзия за пространствена дълбочина и по нищо (Франк отбеляза това наум) не се различаваха от екранните стени на залите за експрес-информация в другите отдели на Управлението. Но ето че илюзорната дълбочина се оцвети слабо: лявата половина на хола в нежнозелено, дясната — в небесносиньо, и той заприлича на остъклена зала на океанариум с двуцветна вода. На мястото, където се предполагаше сливането на двата цвята, се появи едроформатното изображение на оператора. Той беше сивоок брюнет на около тридесет години, с черно-бяла униформена риза.

— Джон Купър — представи го Холбрайт, — специалист от синтезинформационната група.

Купър се надигна над пулта и кимна. В бавните му, небрежно-ловки движения се чувствуваше увереният в себе си човек.

Холбрайт премина към въпроса:

— В нашето полезрение… или по-точно ще е да кажем, под наше подозрение е рейдерът „Лунна дъга“ — корабът от третата по ред експедиция на Уран. Какви са резултатите от анализа, Купър?

— Същите, шефе. Заподозрени са космодесантчиците от групата на Елдер. Давам ви списъка.

Операторът извърши нужните манипулации на пулта и върху синята стена се появиха две колонки имена и фамилии:

Тимур Кизимов  Юс Елдер

Дейвид Нортън  Аб Накаяма

Едуард Йонге   Мстислав Бакулин

Жан Лоре       Леонид Михайлов

Марко Винезе   Рамон Джанела

Золтан Симич   Николай Асеев

Мъф Аган

— Във втората колонка е списъкът на десантчиците, загинали в момента на така наречения „Оберонски смерч“ — поясни Купър. — Пилотът на „Лунна дъга“ Мъф Аган и началникът на рейда Николай Асеев не са били зачислени официално в десантната група, но са участвували в десанта на Оберон.

— Първата колонка може да оставите — разреши Холбрайт.

Втората колонка изчезна от синьото поле и се появи на зелената екранна стена, вляво от образа на Купър.

— Ако не ми изневерява паметта — каза Холбрайт, — Винезе изчезна преди четири години в недрата на Меркурий по време на разузнаване в пещерите от Лабиринта на съмненията.

— Паметта ви не ви изневерява — потвърди Николски. — Ще трябва да махнем Винезе от списъка на живите.

— Золтан Симич, за съжаление, също — добави Купър.

Николски и Холбрайт се вторачиха в оператора.

— Защо? По каква причина? — попита Холбрайт.

— Съгласно последните данни на отдела за регистрация, шефе.

— Кога?

— Преди четиридесет и един час.

— При какви обстоятелства?

— Участвувал в издирването на дисколета, който претърпял авария в южната зона на Горещите скали на Венера. Загинал по време на пръстеновидно вулканично изригване.

— Къде е тялото на Симич? — попита бързо Николски.

Последваха секунди напрегнато мълчание. Франк погледна мистър Хикс и бе поразен от настъпилата с него промяна: наведен напред, старецът като някаква птица се бе вкопчил с белите си пръсти в ръба на масата, а устата му зееше като тесен и тъмен процеп — цялата му поза изразяваше крайно заинтересуван човек.

— Тялото на Симич ли? — попита на свой ред Купър и обгърна с очи пространството — сигурно оглеждаше там, в операторната зала, невидимите оттук екрани. Този маниер да се оглежда, почти без да обръща главата си, придаваше на оператора делова съсредоточеност. — Нямам сведения за него.

— Направете бързо запитване — посъветва го Холбрайт.

С ловкостта на факир Купър взе отнякъде едно блестящо топче и с професионално-точни движения го сложи в ухото си.

— Свържете ме с отдела за регистрация. Да, сектор „Венера“… Ти ли си, Викинг? Интересуват ни последните новини от зоната на Горещите скали… Така… Ясно… Благодаря ти, Викинг. — Купър изключи телефонното устройство. — Дисколетът е намерен, шефе. Екипажът е оцелял. Под лавата са попаднали само двама: Симич и неговият помощник. На мястото на гибелта им има езеро от високотемпературна лава. Търсенето е прекратено.

— М-да… — промърмори Холбрайт, — многообещаващо начало. Е, остава известната ни четворка плюс Мъф Аган… Купър, моля ви, всички сведения за Аган! Служебно досие, снимка, характер, навици… с една дума, всичко за този човек. Останалото — в архива!

Целият списък на десантчиците бе преместен на зеленото поле. По синьото премина тъмна лента, като оставяше подире си осем колонки четлив текст. Над първата колонка се появи цветен диапозитив: набит, широкоплещест мъж в бял спортен комбинезон притискаше до гърдите си някакъв кръгъл метален предмет и се усмихваше. Той имаше много светла, жълтеникава коса и синьо-зелени очи.

— Обаятелна външност — призна Холбрайт. — Да видим обаче какво има в текста… Роден, учил, мечтал, завършил, летял, участвувал… Така, добре. Спортни увлечения: пневмоски, екранолет, жиромобил… Великолепно. Общителен, търпелив, способен за решителни действия, дружелюбен, разбран… и всичко останало в този дух. Не човек, а олицетворение на всички достойнства и съвършенства. И, кой знае защо, не е семеен… Летателна специализация на „Албатрос“, длъжност втори пилот на „Скандинавия“, първи пилот на „Лунна дъга“. Преди осем години назначен от администрацията на Управлението на обединения космофлот на Системата (УОКС) за капитан на танкера „Анард“. Премии, награди, поощрения… Купър, кои линии обслужва сега танкерът?

— По решение на администрацията на УОКС танкерът е свален от далечните линии, прехвърлен е в лунната система на Сатурн и е поставен на орбитална котва до Япет. УОКС има намерение да хързулне тази ръждясала бъчва на сатурнолозите от Първа комплексна експедиция за орбитална база.

— Ясно. Ами Аган?

— Сега той е капитан без кораб, министър без портфейл.

— Подал ли си е оставката?

— Не. Дори не е напуснал борда на „Анард“. Формално той има това право, докато бъдат подписани актовете за свалянето и предаването на танкера.

— Странно… петдесет и две години са пределна възраст за един космонавт. На какво ли разчита?

— Трудно е да се каже. В отдела на летателния състав на УОКС също недоумяват, но засега не се решават да припират заслужилия ветеран с излизането му в оставка.

Облегнат в креслото, Холбрайт разглеждаше диапозитива.

— Купър, ами какво държи той в ръцете си?

— Наградата, която е получил за първо място в трансатлантическите състезания на спортни екранолети по маршрута Дакар — Флорида.

— Кога е било то?

— Преди десет години.

— Значи преди полета на Оберон… От какви видове спорт се е увличал по-късно?

— Това е било последното му увлечение, шефе.

— С какво запълва свободното си време, когато е в отпуск на Земята?

— Ще ми се наложи да свържа нашата синтез-система с информатиката на отдела за охрана на труда при УОКС.

Докато операторът беше зает, Холбрайт препрочиташе текста.

— Готово, шефе.

— Слушам ви с внимание, Купър.

— Според данните на УОКС през последните десет години Аган е прекарал в отпуск на Земята два пъти по-малко време, отколкото е необходимо по нормите за охрана на труда. Давам ви диаграмата.

Светна ярък кръг с разноцветни сектори. Минута-две Холбрайт разглеждаше диаграмата.

— Имам впечатление — каза той, — сякаш след събитията на Оберон Аган преднамерено избягва да ходи на Земята.

— Да, шефе. Отделът за охрана на труда едва ли не насила заставя Аган да използува правото си на почивка и всеки път Аган напуска Земята много преди да е свършил отпускът му. Нещо повече… За никого не е тайна, че екипажите на корабите на УОКС, извикани на лунните космодруми и бази за преподготовка, формиране на летателния състав или просто в резерва, използуват и най-малката възможност да прекарат част от това време на Земята. Преди събитията на Оберон Аган е постъпвал по същия начин. Обаче през последните десет години…

— Достатъчно, Купър. Чакам отговор на предидущия си въпрос.

— Целия си отпуск Аган прекарвал в пътешествия, но много еднообразно.

— Сиреч?

— В една от агенциите на обединението „Глобус“ той си поръчвал безплатна туристическа абонаментна карта за посещаване на няколко града, но винаги едни и същи. Турвоаяжът му винаги започвал и завършвал в Торонто.

— Списъка на всички градове! — поиска Холбрайт.

По синьото поле на екранната стена премина светещ зигзаг и до кръга с цветната панорама се появи нова колонка текст:

гр. Торонто — Елдер

гр. Буенос Айрес — Джанела

гр. Киев — Бакулин

гр. Суздал — Асеев

гр. Иркутск — Михайлов

гр. Симода — Накаяма

гр. Торонто — Елдер

— Какво е това?! — Холбрайт чак се надигна от мястото си.

— Включил се е синтез-блокът на съвпаденията… — Купър вдигна рамене. Сега, оглеждайки екраните в операторната, той твърде енергично въртеше главата си. Тишината в раутхола стана почти осезаема. — А, ето каква била работата! Ясно!

— Ние с удоволствие бихме споделили възторга ви — изсъска Холбрайт.

— Аган е посещавал родните места на загиналите десантчици.

Холбрайт и Николски се спогледаха. Холбрайт каза на Купър:

— Списъкът да се предаде незабавно в отдела за наблюдение. — Шефът натисна бутона за вътрешна връзка. — Свържете ме с отдела за наблюдение.

— Дежурният на Отдела за наблюдение Бауер — отговори репродукторът.

— Тук — оперативно-следствен отдел, Холбрайт. Предаден ми е списъкът на шест града и прикрепените към тях фамилии на космодесантчици. Става въпрос за делото „Черната следа“. Вдигнете на крак цялата си агентура в посочените градове. Първа задача: да се проведе операция от типа „Есплънейд“ в местните хотели на обединението „Глобус“. Заподозреният е Мъф Аган, капитан на танкера „Анард“. Втора задача: да се изясни дали Аган се е срещал с роднини или приятели на изброените в списъка загинали космодесантчици. Ако е така, по какви въпроси конкретно. Относно градовете от източното полукълбо трябва веднага да влезете във връзка с отдела за наблюдение към Източния филиал. Ще поискате връзката от името на… — Холбрайт погледна въпросително Николски — той му кимна, — от името на шефа на оперативно-следствения отдел на този филиал Николски. Всички сведения по реда на тяхното постъпване незабавно да ми бъдат предавани. Действувайте!

— Дежурният Бауер прие.

— Много разчитам на вашата експедитивност, Бауер. Желая ви успех.

Холбрайт започна да обикаля масата с ръце зад гърба си.

— Какво мислите, Николски?… Дали Аган има нещо общо с „черните следи“?

— Мисля, че сме длъжни да го подозираме.

— Смущава ме явната разлика в отношението на десантчиците и на Аган към Земята. Първите обичат да посещават Земята, с удоволствие използуват отпуска си и всякакви други възможности. А той не обича.

— Обичат, не обича… — промърмори Николски. — Май че това не са точните думи, Холбрайт.

Холбрайт се спря и се обърна бавно към събеседника си.

— Струва ми се, че улавям мисълта ви… Купър, поровете се в информатиката на УОКС: няма ли там документи, които да свидетелствуват за намерението на някой от нашите десантници да излезе предсрочно в оставка?

Купър се наведе над пулта.

Франк въздъхна и погледна към тавана. Идеята на шефа му изглеждаше абсурдна. Той знаеше какво означава предсрочната оставка за смелите мъже с емблемата „Дива котка“ на ръкава… Поне за Нортън той можеше без риск да гарантира с главата си.

Купър се изправи и тихичко подсвирна.

— Кой? — попита шефът.

— Всички. Освен Винезе и, естествено, Мъф Аган. Давам текста.

Появиха се пет колонки текст. Франк намери фамилията на Дейв и отначало не можа да повярва на очите си. Дейвид Нортън, (който за Франк винаги бе загадъчна сплав от мъжество, твърдост и сила) три пъти бе обърквал администрацията на УОКС с молбите си за предсрочна оставка!…

Изуменият Франк провери и другите фамилии. Симич бе молил за оставка два пъти, Кизимов, Йонге и Лоре — по един път. „Палмата на първенството“ принадлежеше на Нортън… Наистина, да гарантира човек с главата си в подобни случаи е най-малкото наивно.

— Колкото повече навлизаме в гората, толкова повече стават дърветата — каза мъгляво Николски.

— Правят ми впечатление слабите мотивировки, съпровождащи молбите — отбеляза Холбрайт. — Изглежда, авторите на молбите са се стараели да скрият истинския мотив. Дали пък не започвам да ставам мнителен?

— Не — каза Купър. — Вашето мнение съвпада с мнението на УОКС. То е признало за достатъчно мотивирана само молбата на Лоре, тъй като тя се обосновавала върху заключението на медицинската експертиза. Нервите на десантчика били твърде разстроени.

— И най-интересното е — забеляза Николски, — че основната маса молби са през втората и третата година след събитията на Оберон.

— Да, през последната година има само една молба — последната молба на Нортън — Холбрайт стрелна с поглед вцепенения Франк. — Нортън, изглежда, е рекордьор във всички отношения.

Николски също погледна Франк, но не каза нищо. „Да не би да смятат, че крия нещо от тях?…“ — помисли с недоумение Франк.

Холбрайт седна и се облегна удобно в креслото.

— Вижте какво, Купър… Вземете цялата тази компания от кандидати за предсрочна оставка и се постарайте да ни дадете пълна картина на служебната им дейност след Оберон.

— Според мен — каза Николски — има смисъл да включим в общата схема и Винезе, и Мъф Аган. За контраст.

— Не възразявам. Купър, дайте ги и седмината.

Върху синьото поле на екрана се появи схематично изображение на Слънчевата система. На Франк схемата му заприлича на голяма мишена с оранжево слънчице-ябълка в центъра. Той тръсна глава да се отърве от този образ и изруга наум Вебер.

От центъра на схемата пламнаха едновременно и се пръснаха в различни посоки десет радиуса-лъча и „космическата мишена“ започна да се покрива с пъстра мозайка от разноцветни кръгчета, сякаш беше попаднала под кръстосания огън на припрени и неумели стрелци, които бяха успели „да направят на решето“ орбитите на Юпитер и Сатурн, преди да се научат „точно да стрелят“ в орбитите на вътрешните планети. Появиха се кратки надписи: названия на кораби, кодови имена на рейдове и операции. Възникна цяла система от свързващи линии, непрекъснати и пунктирани. Луни, бази, колонии, станции, дати… Франк имаше намерение да проследи самостоятелно служебния път на Дейвид, но трябваше да се откаже от това си намерение — очите му се премрежиха от многото данни.

— Задоволява ли ви тази схема? — попита шефът Николски.

— Хм… в известен смисъл — отговори тактично Николски.

— А вас, Купър?

— Мен ли? — На лицето на оператора се изписа известно объркване. — Готов съм да дам каквито искате гаранции, че всичко си е на мястото.

— Приемаме гаранциите ви, но ще трябва да изкоментирате загадъчното си произведение.

Купър помълча, докато съобрази с какво да започне. Холбрайт го изчакваше търпеливо.

— След завръщането на „Лунна дъга“ — започна операторът — за нашите десантчици започва нов етап на работа в Космоса. За да облекча обзора, предлагам да приемем момента на катастрофата на Оберон като условна нула за отчитане на времето. — Купър млъкна в очакване.

— Продължавайте — кимна му Холбрайт. — И впрочем най-същественото.

— Първа година: връщане, отпуск, Земя. Всичко е наред, ако не се вземат предвид последствията от шока, преживян на Оберон. Втора година: базовият град „Гагарин“ на Луната: преподготовка, очакване на нови формирания и накрая служебни визи за излизане в Космическото пространство. Симич, Йонге, Кизимов и Лоре попадат в състава на десантния отряд „Синята пантера“, който е създаден за лунната система на Юпитер. Там започва строителство на крупни стационарни бази и на десантчиците…

— Това можете да го пропуснете — позволи му доброжелателно Холбрайт.

— Аган и Нортън — жълтите и сините елементи на схемата — влизат в състава на четвъртата експедиция за Уран. По-точно, в състава на „експедиционната комисия на Юхансен“ — комисията по разследване на оберонските катастрофи. Корабът на експедицията е познатата ни „Лунна дъга“. Аган както и преди е първи пилот на кораба, а Нортън — командир на десантната група. Благополучен десант на Оберон, благополучно завръщане и… първата молба на Нортън за предсрочна оставка.

— Виж ти! — оживи се Холбрайт. — Първата ластовичка все пак е от системата на Уран!…

— Да, шефе, но… докато УОКС преглъща този хап, от системата на Юпитер една след друга постъпват аналогични молби от Йонге и Симич, а след месец и от Лоре. Трета година…

— Прощавайте — прекъсна го вежливо Николски, — забравихте Винезе.

— Наистина. Извинете. Винезе — червените елементи на схемата — веднага попада на Меркурий в отряда за специално патрулиране на „Мъркюри рейнджърс“. Там е работил до известното ви произшествие в Лабиринта на съмненията. Не е подавал молба за предсрочна оставка. Трета година…

Купър обясняваше, кратко, бързо, при което светваха съответните елементи на схемата, и беше много удобно да се следи разказът му. Франк слушаше и чакаше, кога най-после ще стигне до Нортън, и изпитваше нетърпение, защото редът му все не идваше.

— Да се върнем на Нортън — шефът прекъсна оператора. — В отговор на първата му молба УОКС го премества… Къде го преместваха?

— В системата на Сатурн.

— Така. И какво се променя?

— Нищо. Както и преди Нортън се стреми да излезе в оставка.

— Ясно… Нортън е преместен след това в системата на Юпитер, нали? Правилно ли се ориентирам във вашата живописна схема?

— Да, шефе. Но и в системата на Юпитер го преследва мисълта за оставката. УОКС не желае да изпусне опитния специалист и се решава на трето преместване. Сега вече на Меркурий.

— Точно там Нортън престава да тероризира администрацията със странните си молби, нали?

— Да. В резултат към края на петата година…

— Благодаря ви, Купър, достатъчно — прекъсна го Холбрайт и каза на Николски: — Интересна „география“, нали?

— Твърде! — отговори той замислено. — След събитията на Оберон нещо много пречи на нашите десантчици да работят нормално в зоната на далечните планети…

— И то толкова, че дори позорът от предсрочната оставка не им изглежда твърде скъпа цена за избавлението от това „нещо“.

— Но съдейки по всичко, на вътрешните планети това „нещо“ или отслабва, или изобщо го няма. Във всеки случай след провала на идеята за предсрочната оставка десантчиците си харесали Венера и Меркурий — най-вече, кой знае защо, Меркурий — и се успокоили.

— Бих казал: „спотаили се“. Колкото до Меркурий — според мен е ясно: традиционните трудности при усвояването на тази, меко казано, знойна планета, по принцип не позволявали на УОКС да изпраща в далечното космическо пространство силите на меркурианските отряди. Още повече отряда на „Мъркюри рейнджърс“. И в това е цялата работа.

Подчертаното от шефа „спотаили се“ породи у Франк интуитивен протест. От която и страна да го вземеше, понятието „спотаил се“ съвсем не се връзваше с характера на Нортън.

— С други думи — продължаваше Холбрайт, — налице е твърде загадъчната реакция на бившите десантчици от „Лунна дъга“ по отношение на тяхното пребиваване в зоната на далечното космическо пространство.

— Реакцията им твърде много прилича на изплашване — предложи своя версия Купър.

— Съмнявам се — каза Николски. — Страхлив космодесантчик, плах човек, който почти ежедневно рискува безразсъдно смело живота си… Не звучи убедително, сами виждате.

Николски и Холбрайт се съвещаваха няколко минути и решиха, че всичката полезна информация по въпроса, изглежда, е изчерпана и че е настъпил моментът да се заемат със самия Оберон.

— И така — каза Холбрайт и започна поредното си пътешествие около масата, — ние имаме сериозни основания да заподозрем здрава връзка между предмета на нашето следствие и системата на Уран. Кой е първият източник на сигурна информация за този район?

— Първи бяха транзитните станции-автомати от серията „Пионер“ — отговори Купър. — Основната програма на безпилотното разузнаване на Уран завършиха касетките-станции от серията „Радиант“.

— Даде ли събраният материал поне някакъв най-малък повод за съмнения относно безопасността на този район?

— Ни най-малък… Целият научноизследователски материал, както му е редът, бе прегледан в отдела за хипотези към нашето управление и от интересуващата ни страна се оказа чист като звездна целувка.

— Прекрасно. Преминете към етапа на експедиционните посегателства срещу Уран.

— „Гръмотевичната стрела“, разузнавателен рейдер с единайсет души екипаж. Изчезна на около половината път между орбитите на Сатурн и Уран.

— Оценявате ли това като пръв тревожен сигнал във връзка с нашето следствие? — обърна се Холбрайт към Николски.

— Нямаме право — възрази Николски. — При разузнаването на системата на Уран „Гръмотевичната стрела“ беше само една възможност, но тя така и не успя да стане инструмент. Рейдерът изчезна твърде далеч от целта и причината за това едва ли е била… хм… твърде екстравагантна. По време на полет всичко може да се случи. Взривяване на реактора например.

— Взривяване на реактора ли?… Добре, ще имаме предвид. Продължавайте, Купър.

— След една година за Уран стартира малотонажният рейдер „Леопард“.

— Това е вече нещо друго — промърмори Николски.

— С пет души на борда — продължаваше Купър, — под командуването на Елингхаузер. Сред космическите асове от онова време той бе широко известен под прякора Паул Късметлията. Екипажът му се бе прославил с умението да намира изход и от най-безнадеждното положение.

— Да, той беше елитен екипаж… — кимна с глава Николски. — Всички до един бяха опитни, добре подготвени, славни момчета.

— Въпреки тяхната опитност „Леопард“ изчезна също така загадъчно, както и „Гръмотевичната стрела“ — не се отказваше от становището си Холбрайт.

— Не… не е точно така — Николски изрази с жест несъгласие. — Първо, „Леопард“ достигна целта си. И, отбележете, без каквито и да е произшествия. Елингхаузер ни изпрати по радиото победен рапорт, в който впрочем освен неумерения възторг по повод пристигането в системата на Уран нямаше нищо, което да заслужава вниманието ни. Обаче друго е важно. Като се ориентира криво-ляво в системата, Елингхаузер се втурна хазартно към най-близкия спътник. И тук свърши късметът му, защото най-близкият спътник беше Оберон.

— Значи вие предлагате да се базираме на изводите, които направи комисията на Юхансен?

— Предлагам да се базираме на фактите.

— Страхувам се да не ни се наложи да се базираме на тяхното отсъствие — забеляза мрачно Холбрайт, като сядаше отново в креслото си. — Купър, хайде да си спомним как е действувал Елингхаузер.

Купър вдигна рамене.

— Действувал е правилно, шефе. Спазвайки типовите инструкции за лунно разузнаване, той изпратил на Оберон няколко кибер-сонди и телемонитори. Известно време правил транслация на оберонските ландшафти, като я редувал с данните от кибернетичното сондиране. Сенеолозите, които приемали транслацията от „Леопард“, проявили голям интерес към така наречената Ледена плешивина. Според думите на самия Елингхаузер Оберон приличал на „диня с отрязана горна част“. На фона на силно неравната повърхност на планетоида Плешивината изглеждала удивително плоска. Имала диаметър около двеста километра, а в центъра й зеел самотен дълбок кратер с диаметър трийсет и един километър…

— Купър, струва ми се, че ние си припомняме действията на Елингхаузер.

— Остана да добавим малко — взе инициативата Николски. — След телетранслацията Елингхаузер съобщил за намерението си да кацне с рейдера върху Плешивината в разузнатия от кибер-сондите район. Тук връзката с „Леопард“ прекъснала и не били получени повече никакви съобщения. След двайсет денонощия за Уран стартирала „Лунна дъга“.

— Представям си учудването на нейния екипаж…

— Да, „Леопард“ го нямало на Оберон. Орбиталното оглеждане на планетоида не изяснило нищо. Радарите и телефотерите на „Лунна дъга“ опипали щателно повърхността му — всичко било така, както казвал и показвал Елингхаузер: Ледената плешивина, отворът на дълбокия кратер. Нямало го само „Леопард“. И никакви следи от кацане, никакви следи от катастрофа… Мненията на членовете на екипажа на „Лунна дъга“ се разделили: някои считали, че „Леопард“ въобще не е кацал на планетоида, други — че рейдерът е кацнал, но е напуснал Оберон, без да остави на мястото на кацането поне радиошамандура. Никому не минало през ума, че Оберон е един капан.

— Това е вярно — каза Холбрайт, — но само ако говорим за слизането на десантчиците от „Лунна дъга“ на Оберон.

— Искате да кажете, че не е вярно за „Леопард“?

— Говоря за липсата на факти. Ние нямаме преки доказателства, че „Леопард“ е кацал на Оберон. Знаем за намерението на Елингхаузер и нищо повече.

— Освен метода на преките доказателства, Холбрайт, съществува и методът на преките аналогии. Гибелта на десантчиците на Елдер…

— Моля, Николски, аз не оспорвам действеността на този метод.

— Значи на мен ми се е сторило.

— Виждам, че трябва да поясня. Комисията на Юхансен, като направи пряка аналогия между трагедията на групата на Елдер и съдбата на „Леопард“, сметна работата си за завършена. Обаче делото, прекратено на равнището на аналогиите, сега се връща при нас като бумеранг и налага преразглеждане. И по тоя случай трябва да поздравя комисията.

— Не споделям вашата ирония, Холбрайт. Юхансен е изпълнил задачата си.

— Да, ако се вземе под внимание, че той добросъвестно изясни как действува механизмът на оберонския капан. Като специалист по лунните системи на външните планети той разбираше ролята си на председател на комисията по разследването на оберонските събития по-скоро като роля на учен. С други думи, Юхансен-ученият взе връх над Юхансен-следователя и това се отрази достатъчно лошо върху работата на комисията като цяло.

— От висотата на днешното положение на нас ни е по-лесно да разсъждаваме за недостатъците в „работата на комисията като цяло“ — забеляза Николски.

— Разбира се. И аз имам намерение да използувам това. Всъщност всичките ми доводи могат да се сведат до следното: на колективния мозък на комисията не е достигнало въображение. Жреците на неземните науки са подходили към странностите на Оберон с неоправдано строгите мерки на своя оправдано малък опит.

Този път Николски премълча.

— Комисията — продължаваше Холбрайт — се е сблъскала с космическа изненада от най-екстравагантен тип. И въпреки това в отчетите на комисията аз не намерих нито един факт, който би ни послужил поне като звено между веригата от събития на Оберон и синджирчето от „черните следи“ на Земята.

— Но кой би могъл сега да гарантира, че комисията наистина е имала възможност да събере повече фактически материал, отколкото е представен в отчетите й? Аз например не бих се осмелил.

— Тогава разрешете ми да направя това аз — прозвуча в раутхола един великолепен баритон.

Франк изви глава. Беше проговорил старецът — като че ли нямаше кой друг да бъде, — но Франк не повярва веднага на ушите си. Изглежда, и Николски бе смаян от изненада — погледна стареца, но не каза нищо и премести погледа си върху Холбрайт. От екранната стена физиономията на Купър излъчваше любопитство.

Старецът се размърда леко и сложи на масата слабите си, синкави юмруци.

— Мисля — каза той, — че Холбрайт залита в крайности и твърде строго съди за работата на комисията. През различните етапи на следствието задачите са различни и, както справедливо отбелязахте — той погледна Николски, — Юхансен е изпълнил задачата си. Сега е ваш ред. Но що се отнася… е-е… до неизбежните в следствената практика пропуски, бих искал да спомена за „екранните диверсии“.

— „Екранни диверсии“ ли? — попита Николски.

— Млади момко, мога да ви дам на заем слуховия си апарат.

„Я го виж ти какъв костелив орех бил!“ — учуди се Франк, като разглеждаше с удоволствие стареца.

— Извинете — обърна се Холбрайт към Николски, — още не съм ви представил нашия консултант. Чарлз Леонард Роугън, професор от Института за космическа медицина, ръководител на катедра „Психоанализ“, автор на известната монография „Генезис на психо-популациите в условията на Космическото пространство“.

Николски кимна:

— Приятно ми е.

— Навремето — продължи Холбрайт — професорът ни помогна да изкараме от задънена улица едно следствие по твърде заплетено дело…

— Навремето — прекъсна го Роугън — аз настойчиво препоръчвах на Управлението да изясни мотивите на „екранните диверсии“, зачестили на корабите и базите в космическото пространство.

Холбрайт се размърда неспокойно в креслото си.

— Купър, бъдете така добър, поискайте следствения архив…

— Няма нужда — каза Роугън. — По това дело нямаше следствие. „Екранните диверсии“ започнаха да намаляват и моите препоръки бяха благополучно забравени. За съжаление — Роугън извади отнякъде плоско пакетче в лъскава обвивка и го плъзна по полирания плот на масата към Холбрайт.

Пакетът мина покрай Франк и се разпадна в ръцете на шефа на жълти правоъгълници. Шефът и Николски се задълбочиха да изучават картотеката на професора.

— Хм… — каза смутено Николски, като си разменяше картичките с Холбрайт, — излиза, че Юхансен е знаел за „екранните диверсии“.

— Знаел е, но не ги е удостоил с вниманието си — Холбрайт подреди картичките като ветрило. — Очаквах нещо от този род.

— Впрочем количественият връх на „диверсиите“ напълно съвпада с периода на молбите за предсрочна оставка.

— Да. Още едно допълнително свидетелство за достоверността на този материал и…

— Млади момко — Роугън високомерно прекъсна Холбрайт, — в делата от подобен род аз съм убеден педант и съм свикнал добре да претеглям доводите си.

Холбрайт не се сконфузи ни най-малко. Нареди картичките на масата и попита:

— Откъде имате тези сведения, професоре?

— Всъщност защо искате да знаете? — осведоми се с предишното високомерие Роугън.

„Не ти трябва да ходиш на цирк!“ — помисли си Франк, като се наслаждаваше на тази сцена.

— Защото нашите отдели от Космическия сектор не разполагат с такива сведения — отговори му меко Холбрайт. — Вие сте успели да откриете сам, по собствена инициатива в Космоса това, което не е могла да види под носа си специално подготвената агентура. Ние просто сме длъжни да използуваме вашия опит. И така?…

Отначало старецът се заинати, но Холбрайт умееше да държи на своето и Роугън все пак трябваше да сподели „опита си“. Франк нямаше представа за какви „диверсии“ става дума и следеше разговора с повишен интерес.

Сполучливата самоинициатива на стареца, на която шефът благоволи да обърне внимание, се обясняваше много просто. Ръководителят на катедра „Психоанализ“ Чарлз Леонард Роугън беше плодовит. Плодовит с идеи, ученици, последователи. Значителен брой от неговите питомци работеха из космическите обекти и повечето от тях (както по силата на рядката специфика на работата си, така и по причина на природното си благонравие) продължаваха да поддържат твърде тесни контакти със своята алма-матер. В хода на разговора Франк пресметна, че професорът-диплодок има в Космоса едва ли не по-разклонена „агентурна мрежа“, отколкото двата филиала на Управлението за космическа безопасност, взети заедно. Без да излиза от кабинета си, този мухлясал старец намираше начин да бъде в течение на много събития, в напрегнатия живот на космическото пространство.

За пръв път Роугън узнал за „екранните диверсии“ от медиците, работещи в системата на Юпитер. Един бивш аспирант на професора, някой си Луис Нино Де Ривера, му разказал епизод от практиката си. Епизодът, представен от младия медик като куриозен случай, не се сторил такъв на професора, дори напротив, твърде неприятно го учудил и обезпокоил. Същността на разказаното от Де Ривера се свеждала до следното.

Веднъж до отговорния за лунната система на Юпитер разпоредител (база „Калисто-Център“) постъпил зашифрован радиорапорт от старши администратора на шеста луна (ЛЮ–6 „Хималия“). От рапорта следвало, че в базата на космодесантчиците „Синята пантера“ преди няколко часа станало произшествие, „което не можело да се класифицира иначе освен като необясним случай на крайно умопобъркване“. Възложили на Де Ривера да „изясни и обясни“ случилото се. Медикът незабавно екипирал един типов медицински бот с необходимото оборудване и стартирал към шеста луна.

ЛЮ–6 — приличала на полуобработена мраморна канара с червеникавокафяви жилки. Базата на космодесантчиците се откроявала върху светлия фон като татуировка: два пунктирани правоъгълника, съединени с пунктирана дъга… Медицинският бот получил своевременно „съгласие“ за кацане, „разгърнали“ му любезно пълната карта на сигналните светлини върху територията на космодрума, екипажът — медикът и пилотът — били посрещнати мълчаливо, но учтиво при самия изход от кесона. Нямало никакви признаци на „крайно умопобъркване“… Енергичният и общителен Де Ривера обсипал посрещачите с въпроси. В отговор те вдигали рамене.

Озадаченият медик, останал насаме със старши администратора, му поискал обяснение. Администраторът го съпроводил до бункера, при входа в който светел рубинов забранителен надпис: „Стоп! Комплект ДО–2“, отдръпнал се встрани и посочил с глава към екраните. Сингул-хроматичните екрани от най-нов тип с необикновени възможности за цветовъзпроизвеждане били разположени на два реда по протежението на бункерните стени. Горният ред бил цял. Долният… Почти половината от екраните на долния ред били варварски унищожени. От тях висели блестящи снопчета скъсани жици, по пултовете и креслата имало тъмни петна от оптическа течност, под краката хрускали стъклени парченца… Де Ривера определил, че е било удряно с нещо тежко, и неволно одобрил диагнозата, предложена от старши администратора. Човек със здрав разум не би вдигнал ръка да направи такова нещо… На въпроса на Де Ривера, кой най-често е бил в тоя бункер, администраторът, мръщейки се и въздишайки, дал подробен, но почти нищо неизясняващ отговор.

На всички без изключение бази на космодесантните отряди имало дублиращ комплект диспечерско оборудване ДО–2. Необходимост ли е било това? Едва ли… По-скоро инерция, анахронизъм, наследство от времето, когато сигурността на апаратурата не е била още на нужното равнище. Лично на него, администратора, за двайсет години работа в космическото пространство само веднъж му се случило да бъде свидетел на практическото оправдание на подобна предпазливост, и то поради лошото отопление на главната диспечерска кабина — дежурните замръзвали. Постепенно дубъл-бункерът, този технически рудимент, започнал да играе ролята на обикновена информационна кабина, достъпът до която бил разрешен за всички. Какво? Да, по всяко време на денонощието. Забраната „Стоп!“ също била анахронизъм и отдавна вече не важела за никого. Тъй като дубъл-бункерът работел синхронно с апаратурата на диспечерската кабина, свободните от дежурство десантчици понякога идвали в него да научат подробности за последните събития или просто да чуят местните новини. Достъпът в главната кабина бил разрешен само на членовете на командния състав на базата. Естествено, с по-голяма популярност се ползувала информационната кабина-кафе, обаче в напрегнатите часове на десантни операции дубъл-бункерът често бивал претъпкан. Но ето че сега… Администраторът махнал тъжно с ръка.

Медикът губел вече търпение и го попитал направо кого от администрацията подозира.

— Трябва да ви огорча — бил отговорът, — всъщност всички са заподозрени.

— Помислете добре — настоявал Де Ривера. — Нямаме право да подлагаме на унизителната процедура на медицинската проверка целия колектив на базата.

— Вярно, нямаме такова право. Но аз предполагах, че специалистите от вашия профил разполагат с някакъв метод… без посредничеството на тези… диагностични машини, шлемове, датчици и смукалца. Мислех си, че някой хитро съставен тест или психологически трик…

— Трик?! — кипнал медикът — Чуйте, уважаеми! Аз не съм шаман и нямам намерение да прилагам бабешкия метод на очерненото със сажди гърне. Или строго научен анализ на базата на машинната — колкото и да ви е неприятно това — диагностика, или…

— Разбрах — отговорил тъжно администраторът. — Е… действувайте както намерите за добре.

— Не мога да действувам, докато не ми предоставите заподозрения от вас човек. Все пак трябва да имате някого предвид. Добре, да не е един, нека да са неколцина — дори група. Но не и целият колектив, разбира се. Следата е прясна — екраните са счупени вчера. И не ги е счупил призрак, нали?

— В известен смисъл — призрак. Разбирате ли… Инструментът, с който е действувал злосторникът, е налице, но самият злосторник…

— Какво казахте? — медикът погледнал администратора в очите със силен професионален интерес. — Хванат ли е инструментът?

— Да, вие само не се вълнувайте, ще ви обясня. Самият злосторник не е счупил екраните. Заповядал е това на кибера-чистач ХАУМ–7–8 от типа „Стюард“. Кога е заповядал, не е известно. Може вчера, а може и преди една седмица… Паметта на чистачите-автомати е разчетена за седемдневен работен цикъл.

— Защо не ми казахте по-рано… — Медикът изпаднал в отчаяние. — Та това изменя нещата… — Той мълчал минута-две и мислел съсредоточено. Най-после казал: — Страхувам се, че не мога с нищо да ви помогна: мотивите на умишленото повреждане на базата не са по моята специалност. Да, да, и не ме гледайте така. Обстоятелствата около делото ме навеждат на мисълта, че зад всичко това… — Де Ривера кимнал към счупените екрани, — по-скоро се крие трезв план, отколкото загуба на разсъдък.

Администраторът изслушал безропотно мнението на медика, а очите му били уморени и нещастни. За да му е чиста съвестта, Де Ривера разговарял с местния лекар. Лекарят признал, че това чупене на екраните наистина било смайващ случай, но му дал да разбере, че опитите на администрацията да представи всичко това в „психопатологичен ракурс“ лично от него нямало да получат подкрепа. Не, той не оспорвал правомерността на една или друга хипотеза за обясняване на вчерашното събитие, но хипотезата за „умопобъркването“ считал за най-неудачна. „Диверсионната“ хипотеза също не се ползувала със съчувствие от негова страна, защото знаел, че липсвал мотив за диверсия.

— А ако предположим, че мотивът просто не ни е известен? — попитал го Де Ривера.

— Тогава ще ни се наложи неизбежно да признаем гангстеризма в системата на Юпитер — отговорил лекарят, като разперил безпомощно ръце. — Но това не е възможно — гангстерско гнездо в базата на космодесантчиците!

— Имате право — измърморил медикът. — Принуден съм да се съглася с вас. Но какво предлагате вместо тази хипотеза?

— Бих рискувал да предложа трета хипотеза. И целият й смисъл е в една-единствена дума — недоразумение. Трябва ли ви разшифровка?

— Да, ако обичате.

— Добре: в базата не е имало никакво „умопобъркване“, нито пък „умишлено повреждане на имуществото“. Станало е недоразумение. Киберът-чистач е изтълкувал като заповед нечия случайна фраза и е изпълнил нещо, за което него, глупака, никой никога не го е молил. Специалистите, разбира се, считат, че това надхвърля рамките на възможното. Казват, че логиката на автоматите от типа „Стюард“ приема заповед само с едновременно произнесена форма на обръщение. Но представете си такава ситуация: някой съвсем по делова причина казва тази форма на обръщение, някой друг наблизо го прекъсва, а трети, който минава случайно, покрай тях, например се пошегува… Впрочем можем да си представим и по-сложна ситуация…

— Разбирам… Благодаря ви, колега. Вие ме убедихте…

Потиснатият Де Ривера полюбопитствувал да види виновника за общата тревога. Не видял нищо особено: комбинация от механичен осминог с прахосмукачка и умивалник. Като блестял с манистата на очите си, автоматът изпълнил послушно няколко команди на администратора. След това, вече по собствена инициатива, пуснал струя някаква течност върху обувките на медика, побръмчал с прахосмукачката, повъртял кълбообразните четки. Същата процедура извършил и с обувките на администратора.

— Какво му става? — попитал Де Ривера.

— Заличава следите от собственото си престъпление — отговорил администраторът, загледан замислено в ХАУМ. — Донесли сме от бункера по обувките си кварцолитов прах от счупените екрани. Впрочем той не е успял да „почисти след себе си“ в бункера: точно вчера е свършил седмичният цикъл на неговата работа и седемдневната програма била изтрита автоматично…

Де Ривера изказал съчувствието си на администратора, подписал протокола за посещението на базата и стартирал за дома.

— Предадох ви така подробно изповедта на моя бивш аспирант — каза в заключение Роугън, — не само защото това е бил най-яркият случай на „екранна диверсия“. Исках да ви покажа, първо, колко изобретателно са действували „диверсантите“ — „куриозът“ на Де Ривера именно с това ме накара да бъда нащрек — и, второ, колко неверни са изящните на пръв поглед хипотези.

— О, тук сме напълно съгласни с вас, професоре! — кимна Холбрайт. — В този план изящната версия е равнозначна на лъжливото обвинение: колкото по-правдоподобна изглежда тя, толкова е по-опасна.

— При срещите си с медиците от Космическото пространство — продължаваше Роугън — изясних, че случаите на безжалостно унищожаване на екрани съвсем не са монопол само на системата на Юпитер и дори не са монопол само на базите. Малки огнища на „екраноненавист“ са избухвали в най-различни места от Меркурий до Уран, в това число и на специалните рейдови кораби. Наистина не в такава ефектна форма, както на „Синята пантера“. Не можах да разбера защо „диверсиите“ имат предпочитание към съвършено определена категория служители в Космоса и предадох материалите си на вашето Управление.

— М-да, изпуснали сме — каза Николски със съжаление. — Изпуснали сме една прекрасна възможност. Там, в Космоса, бихме могли на напълно законни основания да приложим съответни санкции спрямо „диверсантите“…

— Страхувам се, че скоро ще имаме достатъчно поводи за това — продължи мрачно Холбрайт. — Но да се върнем на въпроса за „диверсиите“. Извинете, професоре, че ви прекъснахме.

— Нима не заситих вашия… м-м… малко закъснял интерес? — осведоми се злъчно Роугън.

По бузата на Холбрайт премина тик, той свали ръцете си от масата върху облегалките на креслото. Франк го наблюдаваше с любопитство и уважение: въпреки всичко лицето на шефа му беше образец на хладнокръвие. Образец, наистина леко пребледнял, но безупречен в скулптурно отношение. Вярно казват — школата си е школа!

— Отправната точка в нашия разговор са пропуските в работата на комисията на Юхансен — напомни делово Холбрайт. — В тази връзка ще ни бъдат, изглежда, полезни подробностите около „екранните диверсии“ на кораба „Лунна дъга“. Как мислите, професоре?

— Мисля, че напразно ме агитирате. Щом съм пожертвувал за вас от драгоценното си лекторско време, значи си заслужава… Интересът ми към „екранните диверсии“ бе до такава степен изострен, че не ме домързя да подготвя съответния звукозапис. Картичка номер пет. И освен туй мисля, че „екранните диверсии“ са нищо в сравнение с другите данни. Впрочем направете си сами изводите.

Холбрайт, който избираше в този момент нужната картичка, наостри уши и погледна професора.

— Няма да има нужда от превод — предупреди Роугън. — Лекият акцент на медика на „Лунна дъга“ Албертас Грижас няма да ни попречи да разберем смисъла и дори е приятен за слуха.

Франк пъхна картичката в отвора на лингверсора и в хола се чу леко шумолене. Без да променя позата си, Купър натисна клавиатурата на пулта с небрежно изящен жест на уморен музикант и шумоленето изчезна. Някъде отгоре прозвуча ясно:

— Един момент, Албертас! Засегнатата от нас тема излиза донякъде извън рамките на частния разговор, което… Накратко казано, ще имате ли възражения, ако направим фонокопие на вашия разказ? Не се стеснявайте да ми възразите — нямам навик да обременявам приятните си гости с главоболни молби.

Франк веднага позна професорския баритон и се учуди на мекотата и топлината на интонациите му. Изглежда, този бодлив като изсъхнал кактус старец можеше да бъде обаятелен събеседник.

— Моля, професоре, какви възражения мога да имам! — прозвуча глас от теноровия регистър. — Да си призная, вашият интерес към „екранните диверсии“ на „Лунна дъга“ ме заинтригува. Между другото, откъде можахте да научите за тях?

— Драги ми приятелю… Бордът на „Лунна дъга“ не е единственото място с произшествия от подобен род.

— Ах, така ли! Разбирам… Откъде трябва да започна?

— Вие знаете по-добре. Започнете от началото. Имам една молба: не скъпете подробностите. Бих искал да си представя по-пълно обстановката на кораба.