Дамян Дамянов
Ето я бурята…

Ето я бурята! Ето я!

Гняв, трупан с лета и столетия!

Сводът кънти разлюлян.

Свърши се жетвата, нашата!

Почва вършитбата, страшната

С кървавия харман.

 

Скърцат душите — диканите.

И се люлеят мегданите!

Земята със гръм се люлей:

„Долу властта, безчовечната!“

И вместо с кръст, със картечница

Се моли на бог поп Андрей.

 

Говорят тояги и камъни!

Говорят надежди измамени!

Говори гневът най-суров.

А в кървава аудитория

Му преподава история

Самият професор Цанков.

 

Над ужаса и над неволята

Там свети главата му, голата

Като надгробен фенер.

Но жива е още България!

Надига пръстта тя, отваря я

И тръгна пак с кръста си чер.

 

И тръгва тя, клана, обесвана,

Тръгва, отново понесена —

Към своя Септември върви.

Към своя Септември, към втория!

Върви тя и пише история

С душата си, дето кърви.