Дамян Дамянов
Паисий

Икона жива на един народ!

Ръка, която като свещ трепери!

Очи, в които българският свод

Отново синевата си намери!

Килията на манастира стар

Побира робската велика жажда.

В една килия пада цар след цар.

В килията България се ражда.

И нов месия тръгва в кал и прах

От две дисаги светлина да пръска.

Една пренежна реч от божи грях

До библия на бедните възкръсва.