Дамян Дамянов
А в тишината бавно оживяват…

…А в тишината бавно оживяват

и Те, и вековечната им слава.

Замръзнали в портретите си бледни,

Те, полухора и полулегенди,

Стоят си тук и прах, и слава сбират.

Веднъж умрели, вече не умират.

Веднъж живели, вече не живеят.

Не живи хора — мъртва епопея!

По дяволите! Те не са такива!

Те и до днес във нас живеят живи —

Апостоли, но незабележими!

Под образ нов или под ново име

Те и сега за щастие се борят!

Да, царщината вече се събори!

Изпадаха султани и тирани,

Ала борбата, вечната, остана!

Борба за щастие, за красота човешка!

Борба без кръв, но не по-малко тежка

От тяхната!

                        Поклон пред всички правя,

Пред всекиго от тях цветя оставям —

Не, не пред тях, пред техните портрети,

Отгдето вече те са слезли светли

И тръгнали са през самото време,

за да дадат чертите си на мене.