Пол Февал
Гърбавия (51)

XII. Магията

Единствените, които не проумяваха целия ужас на създалото се положение, бяха доня Крус и дамите, докато мъжката половина от присъствуващите — банкери и благородници — усещаше кръвта им да се смръзва във вените. Кокардас и Паспоал ме откъсваха очи от Гърбавия, подобно на застинали в стойка ловджийски кучета.

Сред тези удивени, разтревожени и изгарящи от любопитство жени, сред тези сломени от негодувание мъже, на които обаче не им достигаха сили, за да разкъсат оковите си, Орор единствена остана спокойна. От нея се излъчваше онова благо и лъчезарно обаяние, онази дълбока, но примирена печал на светица, която изстрадва върховното си изпитание на тази скръбна земя и вече е обърнала взор към небесата. Гонзаг бе посегнал към цветята, но ръката му се бе отпуснала насред път. Думите на Орор го бяха изненадали неподготвен. Той бе очаквал поне съпротива, в резултат на която цветята, поднесени на младата девойка пред очите на всички, щяха да утвърдят веднъж завинаги съучастничеството на приближените му. Но очи в очи с това мило и прелестно създание, покварената душа на Гонзаг се стъписа и човещината, съхранила се в потайните кътчета на сърцето му, се разбунтува. Все пак граф Каноца беше мъж.

Гърбавия не откъсваше от принца пламтящия си поглед. Стенният часовник отброи три часа след полунощ. Внезапно сред настъпилото гробно мълчание зад гърба на Гонзаг се разнесе нечий глас. Тук се намираше един подлец, чието съсухрено сърце вече не бе способно да се развълнува.

— Семейният съвет се събира утре — напомни Пейрол на господаря си.

Гонзаг извърна глава и промълви:

— Направи както намериш за добре.

Пейрол тутакси грабна букета, чието предназначение им бе разкрил сам Гонзаг. Обзета от смътен страх, доня Крус прошепна на ухото на Орор:

— Какво искаше да ми кажеш за цветята?

— Госпожице — рече в същия момент Пейрол, — вие сте свободна. Тук всички дами имат букети, тъй че позволете ми да поднеса един и на вас.

Той го направи много непохватно. В този миг лицето му просто излъчваше коварство, но въпреки това Орор протегна ръка към цветята.

— Гръм да ме порази дано! — избъбра Кокардас, изтривайки челото си. — Тук има нещо нечисто!

Доня Крус, която зорко следеше движенията на Пейрол, инстинктивно пристъпи напред, но нечия друга ръка вече я бе изпреварила. Грубо отблъснат, Пейрол се озова чак до стената. Букетът се изплъзна от ръцете му и Гърбавия най-невъзмутимо го стъпка с крака. Всички облекчено въздъхнаха.

— Какво означава това? — извика Пейрол, който веднага измъкна шпагата си.

Гонзаг погледна Гърбавия подозрително.

— Никакви цветя! — заяви Езоп II. — Отсега нататък само аз имам право да правя подаръци на годеницата си. По дяволите, изглеждате така, сякаш под носа ви гръм е паднал! Успокойте се, падна само букет увехнали цветя. Оставих нещата да стигнат дотук, за да може заслугата за победата да бъде само моя! Приберете шпагата си, приятелю, и то колкото се може по-бързо! — подкани той Пейрол, после се обърна към принца: — Ваше височество, заповядайте на този рицар на печалния образ да не ни разваля удоволствието! Боже милостиви! Възхищавам ви се наистина! Така значи, захвърляте всичко с лека ръка и проваляте преговорите? Позволете ми да не се отказвам толкова лесно!

— Има право! Той има право! — развикаха се наоколо.

Всеки търсеше начин да се измъкне от безизходицата. Тази нощ веселието така и не бе успяло да пусне корени в салона на Гонзаг. Разбира се от само себе си, че Гонзаг не очакваше нищо особено от предприемчивостта на Гърбавия. Така той просто печелеше малко време, за да размисли, и това време бе наистина драгоценно.

— Много добре знам, че имам право, дявол го взел! — продължи Езоп II. — Какво ви бях обещал? Урок по любовна фехтовка! А ето че вие действувате, без да ме питате и не ме оставяте дори да гъкна! Това момиче ми харесва, искам го и ще го имам!

— Така те искам! — извика Навай. — Това се казва мъж на място!

— Хайде да видим — рече нисичкият и дебел борсов посредник, като грижливо подбираше думите си, — дали си също толкова силен в любовните турнири, както и в бакхусовите борби.

— Ще ти бъдем съдии — добави Hoce. — Започвай битката!

Гърбавия погледна първо Орор, сетне гуляйджиите, които ги заобикаляха. Изтощена от върховното усилие, което току-що бе направила, Орор се бе отпуснала в прегръдките на доня Крус. Кокардас избута към нея едно кресло и тя почти се свлече в него.

— Изгледите не са в полза на този нещастник Езоп II — промърмори Hoce.

Но тъй като Гонзаг не се засмя, всички останаха сериозни. Жените се суетяха около Орор, с изключение на Нивел, която си мислеше:

— Туй човече ще да е същински Крез^[1].

— Ваше височество — каза Гърбавия, — позволете ми да ви отправя една молба. Вие, без съмнение, стоите твърде високо, за да може и през ум да ми мине, че сте имали намерение да ме изиграете, но кажете ли някому: „Тичай!“, не му връзвайте преди това краката. Първото условие за успеха е уединението. Къде сте виждали жена да се разнежва, когато се озове под прицела на толкова любопитни погледи? Невъзможно е, съгласете се!

— Прав е! — подкрепиха го отново гуляйджиите.

— Целият този народ тук я плаши — продължи Езоп II, — а и самият аз губя част от способностите си, тъй като в любовта нежното, страстното и увличащото се намира винаги в опасна близост до комичното. И наистина, как да намериш онези възвишени слова, които омайват слабите жени, в присъствието на компания от присмехулници?

Той бе действително много забавен, този дребен човечец, който произнасяше своята реч с надут и самонадеян вид, сложил юмрук на кръста и пъхнал другата си ръка в гънките на жабото. Без зловещия повей, който тази нощ витаеше в павилиона на Гонзаг, щяха да се позабавляват чудесно. Тук-там все пак се позасмяха.

— Удовлетворете молбата му, ваше височество — обърна се Навай към Гонзаг.

— Какво иска той? — сепна се принцът, все тъй угрижен и разсеян.

— Да ни оставят сами, мен и годеницата ми — отвърна Гърбавия. — Необходими са ми не повече от пет минути, за да се справя с неприязънта на това очарователно дете.

— Пет минути?! — разнесоха се изумени викове. — Ама че го рече! Е, това вече не можем да му откажем, ваше височество!

Гонзаг мълчеше. Ненадейно Гърбавия се приближи до него и по-шушна на ухото му:

— Наблюдават ни, ваше височество. Бихте наказали със смърт всеки, който ви издаде така, както сега сам себе си издавате!

— Благодаря, приятелю! — отвърна принцът и лицето му начаса се промени. — Съветът ти е добър. Не се и съмнявам, че занапред ще имаме да уреждаме солидни сметки помежду си и мисля, че преди да умреш от теб наистина ще излезе знатен аристократ. За вас си мислех, господа — обърна се той към останалите. — Тази нощ спечелихме една много рискована партия и утре, както по всичко личи, ще дойде краят, на мъките ни. Но да не казваме „хоп“ преди да сме прескочили трапа! Извинете моята разсеяност и ме последвайте.

На устните му отново играеше усмивка. Лицата на всички тутакси просветнаха.

— Да не се отдалечаваме много! — настояха дамите. — Трябва да се насладим все пак на гледката!

— Да идем в галерията! — предложи Hoce. — Ще оставим вратата открехната.

— Залавяй се за работа, Йон! Имаш пълна свобода на действие!

— И гледай да надминеш себе си, гръбльо! Даваме ти десет минути, вместо пет, но по часовник!

— Залагайте, господа! — обяви Ориол.

По онова време се обзалагаха за щяло и нещяло и много скоро курсът на облозите се покачи до едно срещу сто в полза на Езоп, наречен още Йон.

На минаване край Кокардас и Паспоал, Гонзаг попита:

— Бихте ли се върнали обратно в Испания срещу едно добро възнаграждение?

— Бихме сторили всичко, което ваше височество ни заповяда — отвърнаха двамината храбреци.

— В такъв случай не се отдалечавайте много! — нареди им Гонзаг, присъединявайки се към групата на хранениците си.

Излишно е да ви убеждаваме, че Кокардас и Паспоал изобщо нямаха такова намерение.

Когато всички напуснаха салона, Гърбавия се обърна към вратата на галерията, иззад която надничаха три реда любопитни глави, и весело се провикна:

— Добре! Много добре! Така вече няма да ме притеснявате. Не залагайте прекалено много срещу мен и поглеждайте часовниците си. А, щях да забравя! — сепна се той и като прекоси салона, се приближи до вратата. — Къде е негово височество?

— Тук съм — обади се Гонзаг. — Какво има?

— А намира ли ви се под ръка нотариус? — поинтересува се Гърбавия със завидна сериозност.

В първия момент никой не можа да се овладее и в галерията екна оглушителен чистосърдечен смях.

— Най-добре се смее онзи, който се смее последен! — промърмори Езоп II.

— Побързай, друже, и не се безпокой за нищо! — отвърна Гонзаг и в гласа му се долови нетърпение. — В стаята ми чака цял кралски нотариус!

Гърбавия се поклони и заситни обратно към двете жени. Доня Крус следеше приближаването му с ужасен поглед, докато Орор продължаваше да седи с наведени очи. Гърбавия коленичи пред креслото и. Вместо да наблюдава представлението, което се радваше на такъв успех сред приближените му, Гонзаг се разхождаше под ръка с Пейрол малко по-встрани. Двамата се отдалечиха в дъното на галерията и се облакътиха на мраморния парапет.

— От Испания човек може да се върне — забеляза Пейрол.

— В Испания човек умира така, както и в Париж — промълви Гонзаг и след кратка пауза добави. — Тук вече пропуснахме удобния случай. Жените щяха да се досетят, а и доня Крус нямаше да мълчи.

— Шаверни… — започна довереникът му.

— Ще бъде ням като гроб — прекъсна го Гонзаг.

Двамата се спогледаха в тъмнината и Пейрол не настоя за повече обяснения.

— Оттук тя трябва да излезе свободна — продължи принцът, — — напълно свободна, докато свие зад ъгъла на улицата…

Пейрол изведнъж се приведе напред и наостри уши.

— Патрулът минава — успокои го Гонзаг.

Отвън долетя дрънчене на оръжие, заглушено почти веднага от екналите в галерията възгласи.

— Поразително! — извика някой. — Невероятно!

— Привижда ли ни се, що ли? Какво, по дяволите, й каза?

— Никак не е трудно да се досети човек, ей богу! — обади се Нивел. — Просто й изброява акциите си.

— Но вижте, за бога! — възкликна Навай. — Кой се обзаложи на едно срещу сто?

— Никой — отвърна Ориол. — Надали щях да спечеля и срещу петдесет. Държиш ли срещу двайсет и пет?

— Я стига, моля ти се! Но вижте! Вижте!

Гърбавия продължаваше да стои на колене пред креслото. Доня Крус понечи да застане между него и Орор, но той я отстрани, като рече:

— Недейте!

Каза го тихо, много тихо, но гласът му тъй поразително се бе променил, че доня Крус неволно отстъпи и широко отвори очи от изумление. Вместо неприятните пронизителни звуци, които бяха свикнали да чуват от устата на Гърбавия, тази една-едничка дума бе изречена от плътен, мелодичен и нежен мъжки глас. Гласът произнесе името на Орор. Доня Крус почувствува приятелката й леко да потръпва в обятията й, после я чу да шепне:

— Аз сънувам… Сънувам…

— Орор! — повтори Гърбавия все така на колене.

Девойката закри лицето си с ръце и между треперещите й пръсти потекоха едри сълзи. Положително онези, които наблюдаваха доня Крус през полуотворената врата, смятаха, че са свидетели на някакво чародейство. Циганката стоеше неподвижно като истукана, с широко отворена уста и втренчен поглед.

— Същинско чудо, бога ми! — извика Навай.

— Ш-шт! Гледайте! Човек би казал, че някаква непреодолима сила привлича другата!

— Гърбавия има чудотворен талисман! Та това е магия!

Единствена Нивел даде име както на талисмана, така и на магията. Това красиво и непоколебимо в убежденията си момиче твърдо вярваше в свръхестествените свойства на сините акции.

Вярно беше това, което се говореше зад вратата. Орор сякаш против волята си се наклоняваше към гласа, който я зовеше.

— Аз сънувам! Сънувам! — мълвеше тя през сълзи. — Това е ужасно! Знам, че вече го няма!

— Орор! — повика я за трети път Гърбавия и с властен жест възпря доня Крус, която понечи да отвори уста. — Не се обръщайте! — едва чуто прошепна той на госпожица дьо Ньовер. — Намираме се на самия ръб на пропастта! Едно погрешно движение, един необмислен жест — и всичко е загубено!

Краката на доня Крус се подкосиха и тя се видя принудена да седне до Орор.

— Бих дал двайсет луидора, за да разбера какво им казва! — каза Навай.

— Дявол да го вземе! — избъбра Ориол. — Започвам да вярвам че… Но не, той не я накара нищо да пие.

— Сто пистола по номинална стойност за Гърбавия! — предложи Hoce.

— Не, Орор, не сънувате! — говореше в същото време Гърбавия. — Вашето сърце не ви е излъгало, това наистина съм аз.

— Вие! — прошепна девойката. — Не смея просто да отворя очи! Флор, сестрице мила, погледни!

Доня Крус я целуна по челото, за да се приближи колкото се може по-близо до нея, и тихичко потвърди:

— Той е!

Орор разтвори пръсти едва-едва, колкото да погледне. Сърцето й лудо заблъска в гърдите, но тя успя да сдържи вика си и остана неподвижна.

— Тези хора не вярват в бога, но затова пък вярват в сатаната — рече Гърбавия, след като хвърли бърз поглед към вратата. — Човек лесно може да ги заблуди, стига да се преструва на злонамерен. Подчинете се, скъпа моя Орор, но не на сърцето си, а на някаква неведома притегателна сила, която според тях би могла да бъде дело единствено на дявола. Преструвайте се на хипнотизирана от ръката, която ви заклина…

Той неколкократно прекара ръка над челото на Орор и тя покорно се наклони към него.

— Приближава се! — извика изумен Навай.

— Приближава се! — повториха гуляйджиите в един глас. Дебелият Ориол запъхтян се втурна към парапета и извика:

— Пропускате най-интересното, ваше височество! Заслужава си да го види човек, ей богу!

Гонзаг му позволи да го отведе до вратата.

— Ш-шт! Не ги смущавайте! — чу той шепота на хранениците си в момента, когато ги наближи.

Веднага му сториха място. Той погледна и занемя от удивление. Гърбавия продължаваше заклинанията си и Орор, запленена и омагьосана, все повече и повече се накланяше към него. Гърбавия се беше оказал прав. Онези, които не вярват в бога, нерядко хващат вяра на небивалиците, които по онова време идваха предимно от Италия: чудодейни билета, вълшебства, окултни сили и магия. Дори Гонзаг, човек без предразсъдъци, прошепна:

— Този човек е магьосник!

Паспоал, който стоеше до него, демонстративно се прекръсти, а Кокардас-младши избоботи:

— Този малък разбойник се е сдобил с мас от обесен! Гръм да ме порази, ако не е така!

— Сега ръката! — шепнеше в същото време Гърбавия на Орор. — Бавно, много бавно! Все едно, че някаква непреодолима сила те заставя да ми я подадеш въпреки волята си.

Ръката на Орор сякаш неохотно се отдръпна от лицето й и безволно се отпусна. Ах, но ако стоящите в галерията можеха да зърнат очарователната й усмивка! Те обаче виждаха само развълнуваната й гръд и нейната прелестна главица, забулена от непроницаемия воал на разкошната й гъста коса. Гуляйджиите гледаха Гърбавия едва ли не с ужас.

— Ама че работа! — възкликна Кокардас. — Гургуличката му подава ръка!

— Но той прави с нея каквото му скимне! — разнесоха се изумени гласове. — Ама че демон!

— Гръм да ме порази дано! — обади се отново Кокардас, поглеждайки многозначително Паспоал. — Туй трябва да го видиш, за да го повярваш!

— Аз и да го видя, пак не вярвам! — изсумтя Пейрол иззад гърба на Гонзаг.

— Но как тъй, за бога?! — възразиха наоколо. — Невъзможно е да отричаш очевидното!

Пейрол само мрачно поклати глава.

— Не бива да подценяваме нищо! — продължаваше шепнешком Гърбавия, който, без съмнение, напълно основателно разчиташе на съучастничеството на доня Крус. — В момента Гонзаг и неговата прокълната душа са тук, тъй че трябва и тях да измамим. Когато ръката ти докосне моята, Орор, трябва да трепнеш и смаяно да се озърнеш. Много добре!

— Същото съм го играла в Операта, в „Красавицата и Звяра“ — рече Нивел и пренебрежително сви рамене. — И изглеждах много по-стъписана от малката, нали, Ориол?

— Бяхте възхитителна, както винаги! — отвърна дебелият борсов посредник. — Но какво ли сътресение е изпитало клетото дете, когато ръцете им се срещнаха!

— Това недвусмислено, доказва наличието на неприязън и нечиста сила! — многозначително рече Таран.

Барон Батц, който в никакъв случай не бе някой невежа, потвърди:

— Я! Небриясън! Я, я! Нешиста сила, макия! Я, я!

— Сега се обърни с цяло тяло към мен — шепнеше Гърбавия. — Бавно, бавно! — Той се изправи и вперил в нея властен поглед, продължи: — Изправи се като автомат. Добре! Погледни ме, направи крачка напред и падни в прегръдките ми!

Орор се подчини. Доня Крус стоеше неподвижно като статуя. Откъм вратата, която в същия миг широко се отвори, долетяха гръмки ръкопляскания.

Прелестната главица на Орор се облягаше на гърдите на Езоп II, наречен още йон.

— Точно пет минути! — извика Навай с часовник в ръка.

— Дали пък не е превърнал красивата сеньорита в статуя от сол! — попита Hoce.

Тълпата зрители със силна врява нахлу в салона. Чу се пронизителният кикот на Гърбавия, който се обърна към Гонзаг:

— Не беше чак толкова трудно, ваше височество.

— Тук има нещо подозрително, ваше височество — шепнеше в същото време Пейрол на господаря си. — Този негодник трябва да е изкусен шарлатанин, внимавайте!

— Да не те е страх, че ще ти задигне разсъдъка? — попита Гонзаг, после се обърна към Езоп II, наречен още Йон, и добави. — Браво, приятелю! Ще ни дадеш ли рецептата си?

— Тя е за продан, ваше височество — отвърна Гърбавия.

— А ще изтрае ли до сватбата?

— Дотогава — да, но не и след това.

— За колко продаваш талисмана си, гърбушко? — провикна се Ориол.

— Почти без пари, но за да ти върши работа е нужна една доста скъпичка съставка.

— И коя е тя? — полюбопитствува нисичкият дебел посредник.

— Ум — отвърна Езоп II. — Идете на пазара, драги ми благороднико.

Ориол тутакси се скри в тълпата. Наоколо заръкопляскаха. Шоази, Hoce и Навай бяха наобиколили доня Крус и жадно я разпитваха:

— Какво каза той? На латински ли говореше? Държеше ли в ръка някаква стъкленица?

— Говореше на еврейски — отвърна циганката, която постепенно идваше на себе си.

— Но разбираше ли го красивата девойка?

— Съвсем свободно. Той пъхна лявата си ръка в джоба и измъкна оттам нещо, което приличаше на… как да ви кажа…

— На вълшебен пръстен?

— По-скоро на пачка акции! — поправи ги Нивел.

— Приличаше на носна кърпа! — сопна се циганката и им обърна гръб.

— Та ти си бил много полезен човек, друже! — рече Гонзаг, слагайки ръка на рамото на Гърбавия. — Възхищавам ти се, ей богу!

— Не е зле за дебютант, нали, ваше височество? — скромно се усмихна Езоп II. — Но помолете господата да се поотдръпнат. Отстъпете, моля! Назад! Остава сега да ми я изплашите! И без това доста се измъчих. Но къде е нотариусът?

— Доведете кралския нотариус! — заповяда принц дьо Гонзаг.