Ърл Стенли Гарднър
Давещата се патица (8)

8

Мейсън накара звънеца на желязната врата диво да звъни. Металическият звук бе заглушен от лая на кучетата, които веднага се появиха на вратата и заплашително показваха зъбите си. В очите им се отразяваше жълтата светлина от фаровете на колата.

На верандата светна лампа. Един мексиканец дойде по покритата с каменни плочи пътека и извика:

— Кой е там, моля? — Когато разпозна Мейсън и секретарката му, каза: — О, да. Един момент, почакайте, моля! — Той се обърна и влезе отново в къщата.

Кучетата се отдръпнаха на около метър, но четирите жълти очи не ги изпускаха нито за миг.

Сега дойде самият Уитерспоон, следван от мексиканеца.

— Радвам се, че идвате — каза той. — Наистина е радост за мен! Назад, Кинг! Назад, Принц! Мануел, завържи ги!

— Нямаме време да чакаме дотогава! — каза Мейсън. — Отворете ни! Кучетата знаят, че не сме врагове.

Уитерспоон погледна колебливо към кучетата си и кимна на мексиканеца, който пъхна огромен ключ в голямата ключалка, дръпна резето и отвори вратата. Кучетата се хвърлиха напред.

Мейсън прекрачи напред без да им обръща внимание и разтърси ръката на Уитерспоон.

Кучетата помирисаха с проточени глави стоящата зад него Дела. Тя докосна животните съвсем безгрижно с пръсти.

Уитерспоон изглеждаше нервен и изплашен.

— Елате, елате вътре — каза той. — Да не стоим тук, тези кучета са полудиви.

Те тръгнаха към къщата, а кучетата тръгнаха кротко след тях.

Уитерспоон задържа вратата отворена.

— Много дръзко — каза той. — Не бях преживявал такова нещо.

— Какво?

— Моите кучета. Те буквално трябваше да ви разкъсат, защото не се сприятеляват толкова бързо.

— Имат разум — каза Мейсън. — Да отидем веднага в някоя стая, където никой няма да ни смущава.

Уитерспоон тръгна пред тях.

— Куфарите ни са още в колата — каза Мейсън.

— Мануел ще ги донесе. Ще получите същите стаи като вчера.

В североизточното крило Уитерспоон отвори вратата на стаята за Мейсън и отстъпи. Мейсън пропусна Дела Стрийт и Уитерспоон, последва ги и затвори вратата след себе си.

— Наистина много се радвам, че отново дойдохте — каза Уитерспоон. — Нещо много важно…

— Сега не — каза Мейсън. — Моля, седнете тук в креслото и ми разкажете всичко за детектива. И говорете бързо.

— Какъв детектив?

— Лесли Милтър, този който се опитва да ви изнудва.

— Милтър да ме изнудва?! — извика Уитерспоон изумен. — Що за хрумване, Мейсън!

— Вие го познавате, нали?

— Да, това е детективът, който проучваше нещата с убийството. Работи за Алгоуд.

— Него също сте го виждал?

— Да. Веднъж. Когато ми докладва лично. Но това беше, след като беше завършил проучванията си на изток.

— И по време на проучванията поддържахте контакт по телефона?

— Да. Обаждаше се всяка вечер.

Мейсън, който беше останал прав, погледна надолу към Уитерспоон и каза:

— Или ме лъжете, или ние се намираме пред една чудновата история.

— Аз не лъжа и не съм свикнал да ме обвиняват в лъжа — каза Уитерспоон студено и с достойнство.

— Милтър е в Ел Темпло.

— Така ли? Не съм го виждал повече от деня, в който той лично ми докладва.

— И нищо не сте чувал за него?

— През последните десет дни — не. Откакто приключи разследването…

Мейсън извади от джоба си плика на писмото, което беше получил следобед.

— Това говори ли ви нещо? — попита той.

Уитерспоон разгледа плика с любопитство, но без особен интерес.

— Не — каза той.

— Прочетете какво е написано — каза Мейсън. Уитерспоон отвори плика и погледна в него.

— Изглежда не съдържа нищо друго, освен една изрезка от вестник.

— Прочетете я! — настоя Мейсън. Звучеше като заповед. Уитерспоон пъхна два пръста в плика и измъкна хартията.

Поднесе я към светлината и преди да започне да чете каза:

— Струва ми се, че засега можем да оставим настрана тези неща, мистър Мейсън. Тази вечер стана нещо, което…

— Четете! — прекъсна го Мейсън.

Уитерспоон почервеня. За момент изглеждаше, като че ли ще захвърли плика на пода, но под твърдия поглед на Мейсън започна да чете.

Мейсън наблюдаваше внимателно промените в израза на лицето му. Явно още първите редове бяха достатъчни, за да заинтересуват Уитерспоон и да му изяснят смисъла на написаното. И след няколко реда съдържанието на изрезката му подейства като удар. Лицето му се изкриви от ярост, очите му хвърляха искри когато привърши. С разярено лице той погледна към Мейсън.

— Тези свине! Тези мръсни свине! — каза той. — Като си помислиш, че някой може да падне толкова ниско, че да публикува такова нещо. Как попадна това в ръцете ви?

— В плика — каза сухо Мейсън. — С бърза поща. Знаете ли нещо за това?

— Какво трябва да значи?

— Имате ли представа кой го е изпратил?

— Ни най-малко!

— Или къде е публикувано?

— Не. Къде?

— В един холивудски скандалджийски вестник.

Уитерспоон каза:

— Аз се опитах да бъда честен. И по този начин направих най-голямата си грешка. Трябваше веднага да приключа с тази работа. Щом научих за онова убийство.

— Искате да кажете, че е трябвало да говорите открито с дъщеря си? И щяхте да разрушите щастието й, без да установите най-напред дали Хорас Адамс е бил осъден справедливо.

— Да, точно това имах предвид — каза Уитерспоон. — Трябваше да приема, че обвинението на съдебните заседатели е достатъчно доказателство.

— Тогава вие имате по-голямо доверие в тях, отколкото аз. А към съдебните заседатели аз имам по-голямо доверие, отколкото към съдиите. Хората винаги могат да се заблуждават. Но да оставим засега това настрана и да поговорим за изнудването.

Уитерспоон каза категорично:

— На света няма човек, който може да ме изнудва.

— Дори ако има средства, с които да упражнява натиск върху вас?

Поклащайки глава, Уитерспоон каза:

— Внимавам да не попадам никога в такова положение. Не разбирате ли? Това тук е достатъчно основание да смятам сватбата за невъзможна.

С явно усилие Мейсън обуздаваше нарастващото си нетърпение.

— Да изясним следното — каза той. — Вие натоварихте агентурата Алгоуд да провери това убийство. Лесли Милтър представяше тази агентура. Сега той е в Ел Темпло, живее на Синдер Бут Авеню, номер 1162. Логично е да се приеме, че той е дал на жлъчния коментатор информацията, която е изнесена в скандалджийския вестник. Агентурата е уволнила Милтър, защото се е разбъбрил. Значи там е имало някой, за когото неговата недискретност е била от значение. Най-близко е предположението, че той е коментаторът.

— Неприятно ми е да разбера и съм наскърбен, че този човек не е заслужавал доверие — благородно каза Уитерспоон. — Той изглеждаше много прилежен.

— Неприятно ви е! — почти извика Мейсън. — Наскърбен! Проклятие, този човек е изнудвач! Стои тук, за да прави тъмните си сделки. И кого изнудва той? Кого би трябвало да изнудва, ако не вас!

— Не знам нищо за това.

Мейсън каза:

— Уитерспоон, ако премълчавате нещо, то така бързо ще изоставя вашите неща, че…

— Но аз нищо не премълчавам пред вас, казвам ви цялата истина.

Мейсън погледна Дела Стрийт.

— По най-бързия начин поръчайте разговор с Пол Дрейк и му кажете, че сме пристигнали. Може би той има нещо ново. Тази история е напълно объркана.

Мейсън започна да крачи из стаята. Уитерспоон каза:

— Когато дойдохте, се опитах да ви съобщя нещо. Заловихме младия Адамс на местопрестъплението.

— Какво? — попита Мейсън, като продължаваше да крачи, сякаш ставаше дума за нещо незначително.

— Той се отнася жестоко с животните. Неговото държане позволява да се заключи… и обяснява указанието в статията от вестника.

— Какво направи той? — попита Мейсън.

— Тази вечер ще отпътува за Лос Анжелос.

— Знам. Ако съм разбрал правилно, за да отиде отново в колежа.

— Тази вечер той беше отишъл да вечеря с Лоиз, не искаше да се храни с нас.

— Е и какво?

Уитерспоон каза раздразнено:

— Ще ме оставите ли да говоря?

— Е, добре, говорете по-нататък.

Уитерспоон продължи:

— Днес следобед Марвин беше в двора, в който държим дребните животни — зайци, кокошки, патици. Както ми обясни гледачът мексиканец, Марвин поискал едно малко пате за някакъв експеримент и казал, че то трябва да се удави.

Мейсън спря.

— Лоиз била ли е при него?

— Трябва да е била.

— И какво е казала тя за това?

— Тъкмо това е невероятното! Вместо да се възмути, тя му помогнала да уловят едно от малките патенца и му казала да го вземе.

— Вие творихте ли с Лоиз за това?

— Отложих още малко.

— Защо?

— Вие би трябвало да разбирате защо.

Мейсън каза:

— Вероятно защото вашият разум е по-ясен, отколкото вашите чувства. Ако вие изложите на дъщеря си историята така, както сега я разбирате, то тогава тя ще бъде или на страната на Марвин само заради чувствата си, или дори ще се обърне срещу вас. При нея говори само любовта и в нейните очи вие не можете да унижите Марвин, ако не изчакате унищожителни доказателства. Доказателства!

— Неговият баща е бил осъден като убиец!

— Тя няма да обърне никакво внимание на това — каза Мейсън. — Тя просто ще се остави да бъде убедена, че бащата е бил невинен. Но ако Марвин узнае това, какво ще стане с него?

— На мене ми е все едно какво ще се случи с него — каза Уитерспоон.

— Може би ще мислите по друг начин, ако той се самоубие.

Физиономията на Уитерспоон се промени, когато се замисли върху това. След малко каза:

— Според мен става дума само за едно — да накарам дъщеря си да го види в истинска светлина.

— Кога видяхте Марвин за последен път?

— Той отпътува половин час преди вие да дойдете.

— Къде остана патицата?

— Като че при него в колата.

— Неговата собствена кола? — попита Мейсън.

— Не, той използва колата на един свой приятел. Такава купчина тенекия като тази кола не трябва да бъде в движение. Голям грях е.

— Лоиз също ли пътува с него в колата?

— Да. То също спада към нещата, които са неразбираеми за мен. Изглежда, тя смята това за голямо удоволствие. Стъклото пред шофьора е напукано, пружините на седалките са счупени… Той сякаш е хипнотизирал Лоиз.

— Не е хипнотизирана — каза Мейсън. — Тя обича. Това е по-лошо… или по-хубаво.

Дела Стрийт каза:

— Пол Дрейк е на телефона — Мейсън бързо взе слушалката.

— Ало… ало, Пол, тук е Пери. Ние сме при Уитерспоон. Има ли нещо ново?

Дрейк каза:

— Нещата се изострят. Вероятно след няколко минути ще чуеш нещо от моя човек в Ел Темпло. Преди половин час ми телефонира от една автобусна спирка и ми съобщи, че блондинката е провела разговор с Милтър. Той я очаква. По другата задача, на изток, все още работим. Мисля, че вече идентифицирахме мис X. Това значи, че имаме име и описание, но все още не знаем къде се намира. Когато е станало убийството, тя е била касиерка в магазин за конфитюр. Остава ли уговорката, че в случай на нужда мога да ти се обяда дори и през нощта?

— Веднага, щом имаш нова информация — каза Мейсън. — Все едно по кое време.

— Добре. Остани до телефона и веднага ще чуеш човека от Ел Темпло.

— Пол, сигурен ли си, че Милтър е тук, в Ел Темпло?

— Напълно. Проверихме това.

— Ще повторя адреса, за да изключа всякакво недоразумение. Той живее на Синдер Бут Авеню, номер 1162, да?

— Съвсем правилно. Това е една голяма стара къща с четири жилища. Милтър живее на първия етаж, вдясно.

— Ясно. Обади се веднага, щом има новини.

Мейсън остави слушалката и се обърна към Уитерспоон.

— Както чухте, Милтър живее тук в Ел Темпло. От няколко дни вече. И сега е тук.

— Той изобщо не е правил опит да се свърже с мен. И в никакъв случай не се е опитвал да ме изнудва.

Мейсън присви очи.

— Как стоят нещата с Лоиз? Тя има ли пари, голяма сума, с която може да разполага?

— Не, не преди… момент. Да, тя има пари. Вече е на двадесет и една години, рожденият й ден беше миналата седмица.

Да, сега тя притежава наследените от майка си пари.

— Колко?

— Една доста добра сума.

— Колко?

— Петдесет хиляди долара.

— Е, тогава ето ви отговора — каза Мейсън намръщен.

— Вие смятате, че той изнудва Лоиз?

— Точно така.

— Но тя не знае нищо за историята с убийството.

— За възрастта си тя може твърде добре да се владее — каза Мейсън. — Не си мислете само, че един човек от калибъра на Лесли Милтър ще изпусне такъв шанс. Като размисля добре, стигам до извода, че той не би направил опит при вас, освен ако нищо друго не успее. Вие сте корав човек и докато Марвин Адамс още не ви е зет, ви е все едно дали ще стане скандал заради това убийство. Но ако той ви стане зет, тогава, и само тогава ще бъдете готов да платите за мълчанието. Момент, моля!

— Какво имате предвид?

— Да се измъкнат тайно и да се оженят, това мисля.

— Тя желае да оповести сега годежа си и следващия месец да се омъжи. Мисля, че ви обясних. Той иска, след като вземе изпитите си да отиде в армията и…

— Да, знам — каза Мейсън. — Но до следващия месец има още три седмици. Ако Милтър искаше да започне с изнудването едва следващия месец, нямаше да се върти още отсега тук, където можете да го срещнете на улицата. Не, той вече е забил хищните си зъби в някого, когото ще накара да пусне кръв — или поне вярва в това.

Уитерспоон каза жлъчно:

— Ако Лоиз вземе парите, които й остави нейната майка, за да ги даде на някакъв изнудвач и да скрие истината за този…

— Почакайте — прекъсна го Мейсън. — Вие засягате един важен момент, какво искахте да кажете — да скрие…?

— Да скрие истината — допълни Уитерспоон. Мейсън поклати глава.

— Аз не виждам така нещата. Но е възможно вашата дъщеря да плати, за да не узнаете вие истината. Обаче, един момент. Да, вероятно така стоят нещата. Милтър сигурно е съобщил основното, без да й казва, че вие знаете за това, разбирате ли? Той я заплашва, че ще ви отвори очите, ако тя не му заплати порядъчно за мълчанието.

— Значи ли това, че тя вече му е платила парите, за да…

— Още не — каза Мейсън. — Той е още тук. Щом получи парите, веднага ще изчезне. Вероятно той още преговаря и, засега, още не е постигнал целта си. Предполагам, че преди Лоиз да може да разполага с парите си, трябва да се преодолеят някои бюрократични препятствия. Къде е тя сега?

— Не знам. Излезе.

— Искам да говоря с нея щом се върне.

— Ако някой се опитва да изнудва дъщеря ми, ще го…

— Позволете на един адвокат да ви даде съвет, Уитерспоон. Престанете с този навик да изричате заплахи… Впрочем, всичко изглежда така, като че ли Милтър е ключа на всички тайни. Аз ще разговарям с него и след това той ще се измъкне като мокър пудел от града.

— Аз също ще дойда — каза Уитерспоон. — Като си помисля само, че дъщеря ми ще попадне в ноктите на един изнудвач… Аз ще издиря този човек.

— Не, заедно с мен не. При този разговор не трябва да има свидетели. В обноските с един изнудван не се поставят кожени ръкавици. Дела, вие ще останете тук и ще държите крепостта. Ако Дрейк предаде нещо, запишете го.

— А какво ще стане с блондинката на Алгоуд? — попита Дела Стрийт. — Тя е на път насам и…

Мейсън погледна часовника си.

— Трябва вече да е пристигнала, ако автобусът няма закъснение. Това е добре! Тъкмо ще имам възможност да разговарям едновременно с двамата.

Уитерспоон излезе от стаята като каза:

— Кучетата! Почакайте момент, трябва да се вържат кучетата.

Мейсън погледна още веднъж часовника си.

— Как ще се зарадва блондинката, като ме види да влизам.