Ърл Стенли Гарднър
Давещата се патица (19)

19

За Пери Мейсън беше нещо ново да седи в заседателната зала като слушател.

Жокеят, който наблюдава от трибуната родео, наклонява инстинктивно тялото си, когато погледът му проследява, как някой от смелите ездачи прави усилие да се задържи на седлото на буйстващия кон. Опитният играч на игрални автомати неволно прани движения с тялото си, като че ли направлява металното топче към целта.

Пери Мейсън седеше на първия ред по време на предварителното следствие на процеса срещу Уитерспоон. Той неволно навеждаше тялото си напред, като че ли искаше да подхвърли някакъв въпрос към залата. Ако се повдигнеше възражение, той се хващаше за страничните облегалки на стола си, сякаш искаше да стане и да се включи в дебатите. Но успя да остане тихо на мястото си по време на цялото заседание, докато прокурорът изреждаше уликите срещу обвиняемия.

Свидетелите казваха, че Роланд Бур е живял като гост в къщата на Уитерспоон. Установи се, че след случаен разговор, в който се установило, че имат общо хоби, обвиняемият е поканил Роланд Бур да му гостува. Според показанията, Уитерспоон е отправил поканата след като се появила жената на Бур.

В хода на следствието фигурата на мисис Бур все повече излизаше на преден план.

Хората от обслужващия персонал казваха, че Роланд Бур често е пътувал до града, в повечето случаи съпровождан от жена си. Но понякога, когато бил зает с нещо в стаята, жена му се срещала с Уитерспоон в един от коридорите или във вътрешния двор. Служителите мексиканци правеха показанията си твърде боязливо, но общо взето се очерта един възможен мотив или поне нарастващата интимност в отношенията между обвиняемия и жената на убития.

Появиха се и други указания за това — откраднати целувки, малки любовни сцени, които, чрез въпросите на прокурора, постепенно придобиваха гибелно значение.

След като бе успял да докаже наличието на мотив, със студена, унищожаваща прецизност прокурорът започна доказването на съществуваща възможност. Лекарят, който беше лекувал Бур, даде показания за състоянието на пациента си. Бяха представени снимки, на които си виждаше положението на съда с киселината. Съдът е бил приблизително на три метра, на подвижна масичка, която била внесена по предложение на Уитерспоон. Лекарят обясни, че последния път, когато е видял жив пациента си, той е помолил мистър Уитерспоон да донесе въдицата му, която се намирала в стаята му. Служителите казаха, че освен Уитерспоон, никой друг няма ключ от стаята.

По времето, когато е извършено убийството, в къщата са били само Уитерспоон, Роланд Бур и прислугата. Прокурорът представи доказателства за това, че кучетата са били отвързани и е било невъзможно чужд човек да проникне в къщата.

Въдицата, намерена в ръцете на убития, беше неоспоримо идентифицирана като тази, която Уитерспоон е трябвало да донесе по молба на Бур. Бяха показани снимки на трупа. Двете части на въдицата бяха сглобени. Убитият държеше с лявата ръка върха на въдицата, а дясната бе хванала металната тръбичка, която служи за съединяването на другите две части. От положението на тялото можеше да се види, че когато е вдишал отровния газ, се е опитвал да постави последната част на въдицата.

— Съдът ще забележи — каза прокурорът, посочвайки снимката, — че убитият току-що е бил получил въдицата, когато са започнали да се образуват отровни газове.

— Възражение! — извика Лауренс Дормер, защитникът на обвиняемия и скочи от мястото си. — Възразявам против това твърдение, уважаеми господин съдия! — продължи той възмутен. — Това е само предположение. Теория, която…

— Оттеглям твърдението — каза прокурорът, усмихвайки се иронично. — В края на краищата — каза той, обръщайки се към съдията — снимката говори достатъчно ясно.

Дормер седна отново на мястото си.

Прокурорът продължи да гради по-нататък кулата от аргументи. Беше цитирана и лекарската експертиза, установила времето на настъпване на смъртта и вида й.

Прокурорът извика Джеймс Хагерти, служителят, който беше влязъл заедно с Мейсън в жилището на Милтър, когато го намериха мъртъв. Той запита Хагерти за името й професията му, докато Лауренс Дормер седеше на мястото си, готов за скок, за да протестира при първия въпрос, с който прокурорът щеше да се опита да отвори врата за доказателства към всяко друго убийство.

— И така, Хагерти — каза прокурорът, — когато влязохте в жилището на Лесли Милтър — вечерта преди убийството на Роланд Бур — забелязахте ли нещо, което сочеше за наличието на солна киселина или цианкалий.

— Възразявам! — извика Дормер, отново скочил от мястото си. — Уважаеми господин съдия, това няма отношение към процеса. С този въпрос прокурорът надвишава правата си. В този процес обвиняемият отговаря за едно престъпление, само за едно. При това престъпление става дума за убийството на Роланд Бур. В нашите закони няма текст, който да фиксира по-ясно правилото, че ако някой е обвинен в едно престъпление, нито съдийската колегия, нито съдебните заседатели могат да дават предварителни присъди против него, като привеждат улики за други престъпления. Явно прокурорът смята, че има право да привежда улики, които не се отнасят към същността на процеса.

— Склонен съм да се съглася със защитника — каза съдията — но ще изслушам аргументите на прокурора.

Прокурорът Копеланд беше подготвил не само аргументи, но и дебел пакет служебни показания.

— Ако позволи уважаемият съд, ще продължа — каза той със спокойния тон на човек, който вярва, че има стабилна почва под краката си. — Няма съмнение за валидността на цитираното от защитника правило. Но все пак има изключения. Веднага искам да констатирам, че доколкото тези изключения са допустими, могат да бъдат приведени улики, за да се покаже възможността за извършване на въпросното деяние, както и само за целта да се осветлят някои факти, които се намират във връзка с престъплението на обвиняемия. Но не и с намерението да се приведе доказателство, че той е виновен и за друго престъпление. Така например, ако трябва да се докаже, че един обвиняем е фалшифицирал документи, могат да се приведат доказателства за по-ранни фалшифицирания като улики. Във връзка със сексуални престъпления могат да се привеждат по-ранни деяния от този род, за да се покаже, че обвиняемият е морално невъздържан човек. В нашия случай, уважаеми господин съдия, аз привеждам споменатите улики не за да твърдя, че обвиняемият е убил Лесли Милтър, а само за да докажа — първо, че той е бил запознат с метода на убийството, второ, че той е притежавал солна киселина, трето, че е притежавал известно количество цианкалий и четвърто, че е познавал действието на газовете от реакцията на тези химикали.

Ако уважаемият съд ми позволи — тук аз имам дълъг списък от съдебни решения относно споменатия текст от закона. С удоволствие бих цитирал някои от тях.

Например, едно решение от том 16 на Корпус Юрис, страница 589. Цитирам: „Там, където се касае за престъпление, за чието наказание трябва да се докаже виновно познание, са допустими доказателства за това, че обвиняемият по друго време и на друго не твърде отдалечено място е извършил или се е опитал да извърши подобно престъпление.“ Край на цитата.

И за да докажем, че обвиняемият е знаел за смъртоносните газове, които се отделят при…

Съдията Миихън погледна към стенния часовник и прекъсна прокурора:

— Наближава часът за обедна почивка. Съдът обаче иска да използва възможността да провери този въпрос, тъй като той явно ще бъде много важен за процедурата и по-нататък може да изиграе важна роля. Поради това съдът прекъсва заседанието до утре сутрин. Обвиняемият се предава на шерифа. Начало на заседанието — утре, десет часа.

Служителите на шерифа изведоха Уитерспоон от залата. Съдията изчезна през вратата, зрителите започнаха да дискутират оживено. Ясно можеше да се разбере, че стената от улики, която прокурорът изграждаше срещу един уважаван в общината човек, е направила силно впечатление на зрителите.

Лоиз Уитерспоон напусна залата с гордо вдигната брадичка под съчувстващите или презрителните погледи на хората.

Дела Стрийт каза на Мейсън:

— През цялото време имахте вид, като че ли всеки момент ще скочите и ще се хвърлите в адвокатската бъркотия.

— Така беше — потвърди Мейсън.

— Ако правилно съм схванала всичко, прокурорът доста тежко обвини Уитерспоон.

Мейсън се засмя.

— Може би трябва да изпита някакво страдание, за да бъде по-добросърдечен към хората. Сега той ще разбере, как се е чувствал Хорас Адамс преди осемнадесет години. Нещо ново от Пол Дрейк?

— Нищо.

— Предадохте му поръчението ми, нали?

— Да, разбира се. Казах му да проследи момичето от бюрото на Алгоуд и че искате да знаете какво е правил Роланд Бур в деня преди пристигането ни и през следващия ден.

— Преди да получи ритника от коня — каза Мейсън с усмивка. — Оттогава той остана на едно място.

— Дрейк работи върху това — каза мис Стрийт. — През целия ден беше ту в бюрото, ту навън. Изпращаше телеграми и телефонираше. В града постави двама детектива и каза, че ще пристигне за един коктейл преди вечеря.

— Сега отивам в стаята си да се изкъпя и преоблека — каза Мейсън. — Досега не бях виждал толкова препълнена съдебна зала. От хората се излъчваше толкова миризма и любопитство, че се чувствам съвсем лепкав.

Той тръгна към стаята си. Още беше в банята, когато дойде Пол Дрейк.

— Боже мой, Пери — каза той, — не знам, дали е телепатия или нещо друго, но винаги надушваш вярната следа.

— Какво има този път? — попита Мейсън.

— Тайнствената мис X. Корина Хейсън.

— Какво е станало с нея?

— Успяхме да я открием.

— Къде?

— В Рино, Невада.

— Мъртва?

— Да.

— Убита?

— Скочила в езерото Донер. Самоубийство. Трупът не е бил идентифициран, но полицията имаше снимки в документите.

— Кога се е самоубила? — попита Мейсън.

— Приблизително по времето, когато е бил убит Дейвид Лейгтуел.

— Датата е много, много важна — каза Мейсън.

— Ето, тук има всичко, също и снимки натрупа.

— Но ти каза, че тя не е била идентифицирана.

— Не. Никой не е разпознал тялото. Тя е била съвсем гола, когато са я открили. Не са намерили никакви дрехи. Изглежда е била доста хубава жена. Съдът се е произнесъл за самоубийство. Можеш да сравниш снимките. Без съмнение е Корина Хейсън.

— Установи ли дали е можела да плува? — попита Мейсън.

— Засега още не.

— Нещата започват да приемат форма — каза Мейсън.

— Не знам до каква степен, Пери — каза Дрейк.

— Откровено казано още нищо не разбирам.

Мейсън започна да се облича.

— Как стоят нещата с момичето от бюрото на Алгоуд?

— Сали Елбертън ли? Следим я непрекъснато.

— Така че всяка минута да можете да кажете къде се намира?

— Да.

— Ако не се заблуждавам — каза Мейсън, — тази вечер Лоиз Уитерспоон ще ми постави ултиматум. И не се съмнявам, че ще чуя и нещо за баща й.

— Събрах доста сведения за Роланд Бур — каза Дрейк. — Много често е пътувал до фала, купувал списания за фотография и разни други неща. В деня, в който ти дойде от Палм Спрингс, е бил много активен. Пътувал е четири или пет пъти до града. Купувал е фотографски материали и няколко пъти е ходил в пощата. При едно от тези пътувания жена му не е била с него.

— Информирахте ли се по-специално за тези места, където се дават пакети за съхранение? — попита Мейсън. — За да узнаете дали той…

— Ти пак отгатна правилно — каза Дрейк. — На автобусната гара на Пасифик Грейхаунд той оставил пакет и доколкото успях да разбера още не го е потърсил.

— Почакай — каза Мейсън, — там са на служба няколко млади момичета.

— Пакетът е оставен на обяд в деня, в който Бур си е счупил крака. Момичето започва работа сутрин в девет и привършва в пет след обяд. В пет часа кракът му е бил вече счупен. Значи след това той не е могъл да отиде там.

— И какво е станало с пакета?

— Изчезнал е. Значи някой трябва да го е взел.

— Момичето не си ли спомня кой е взел пакета?

— Не. Тя си спомня Бур, но за друго не се сеща. Пакетът е бил малък, увит с кафява хартия. Тя казва, че бил с големина на кашон цигари, но не си спомня точно. Там се съхраняват много пакети.

— Момичето има ли други задължения — попита Мейсън.

— Да. Тя обслужва и щанда за вестници и щанда за газирана вода.

— Може ли някой да се промъкне и да вземе пакета, без да предава номера.

— Тя се кълне, че е невъзможно — каза Дрейк. — Там внимават много. Който иска да влезе в помещението трябва да повдигне бариерата при приемателната маса.

— Струва ми се, че това ме насочва към някакъв изход, но да си призная, Пол, много съм затруднен.

— Какво премълчаваш така старателно пред мен? — попита Дрейк.

— Нищо — отговори Мейсън, — всички карти лежат на масата. Успяхте ли да установите, дали по-рано Бур е имал връзки с Уинтербург.

— Още едно твое правилно предположение — каза Дрейк. — Някога Бур е живял там.

— Кога?

— Не знам точно, но са минали няколко години оттогава. Там той е сключвал застрахователни сделки.

— И по-късно?

— По-късно е бил по крайбрежието, където е правил бизнес с паркинги. За целта е взимал парцели под наем. След като дълго време се е занимавал с това, се е захванал с други неща. Но в живота му има една празнина, За годините от 1930 до 1935 не можах да установя нищо. Но, доколкото разбрах, не се е връщал в Уинтербург.

— Намери отпечатъци от пръстите му, Пол, и провери, дали е бил в затвора.

— Е, говори най-после? Ти си имал нещо повече от предположение. Позволи ми да погледна зад кулисите.

— Все още не може да се каже нищо определено. Въпреки това ще ти издам нещо от това, което предполагам. Ти знаеш, че при всеки случай, с който се заемам, изхождам от предположението, че моят клиент е невинен. Така стигнах до мисълта, че е възможно Корина Хейсън да е заминала за Рино. Да приемем, че Адамс е казал истината и Лейтуел действително е имал намерение да избяга с нея. Ако тя е отишла в Рино, тогава за мене е ясно, че се е случило нещо непредвидено и се е променил целият план. Това още неизяснено събитие е довело до убийството на Лейтуел. Възможно ли е същите обстоятелства да са довели до убийството на Корина Хейсън?

— Но по тялото й не са били открити следи от насилие — каза Дрейк. — Трупът е бил открит съвсем случайно в бистрите боди на езерото. Нещо е сочело за това, че тя е дошла от Рино и трупът е бил изпратен там и фотографиран. Решението на съдебните заседатели е било смърт чрез удавяне.

— Въпреки това е възможно да е убийство — каза Мейсън. Дрейк се замисли за момент.

— Така, както виждам нещата сега, Милтър не е бил изнудвачът. По-скоро това са били Бур и жена му, които са планирали да измъкнат пари от Уитерспоон. Но не виждам как това ще ни помогне по-нататък. Това може да бъде само още един допълнителен мотив за убийство. Тогава Уитерспоон ще се окаже в още по-тежко положение…

Той спря, защото някой почука на вратата. Дела Стрийт извика отвън:

— Шефе, облякохте ли се?

— Да, достатъчно, за да можете да влезете — каза Мейсън. Дела Стрийт влезе бързо и тихо в стаята и каза:

— Тя е тук.

— Лоиз Уитерспоон?

— Да.

— И какво желае?

— Иска да говори с вас.

— Най-добре да уредим това веднага.

Девойката стана, когато той влезе във всекидневната и каза:

— Бих желала да говоря с вас на четири очи.

— Можете спокойно да говорите пред тях двамата — каза Мейсън, посочвайки с глава Дрейк и мис Стрийт.

— Да поговорим за патицата, която ме накарахте да поставя в колата на Марвин — започна тя. — Нещата изглеждат така, като че ли на полицията ще се удаде да свърже това с убийството на Милтър. С други думи, патицата става важна. Няма да стоя тихо и да чакам, докато позорят баща ми с подозрения…

— Не мога да ви спра — каза Мейсън.

— Ще дам показания за патицата. Навярно знаете какво означава това!

— Какво?

— Съжалявам, че направих това — отговори тя. — Съжалявам заради себе си, за баща ми и за вас.

— А защо за мен?

— Защото няма да се измъкнете безнаказано за такова нещо, мистър Мейсън?

— За какво нещо?

— Това се нарича фалшифициране на улики. Аз не разбирам много от правни въпроси, но ми се струва, че това е нарушение на закона. Или поне пример за правна неморалност. Такива са моите разбирания.

Мейсън запали цигара.

— Разбирате ли нещо от хирургия?

— Какво искате да кажете с това?

— Понякога се случва така, че трябва да се реже — отвърна Мейсън — и то дълбоко, за да се спаси животът на пациента. В този случай се касае, така да се каже, за правна хирургия.

— И тя не нарушава закова?

— Може би, не.

— Но за вас ще бъде неприятно, ако дам показания, нали?

— Съвсем сигурно.

Нейният поглед омекна малко, когато каза:

— Мистър Мейсън, вие бяхте много, много добър към мене. Не знам защо ме накарахте да направя това с патицата — е, знам защо. Вие изпитвате силна симпатия към Марвин и мисля, че скривате нещо от мен.

— И то нещо, за което с удоволствие бих искал да говоря с вас — каза Мейсън. — Седнете моля. Да запалим цигара и да пием по нещо.

— За пиене не искам нищо, но ще запаля една цигара. И ви моля да не ме щадите и да говорите без заобикалки.

— Казах ви истината за миналото на Марвин и за причината, поради която ме ангажира баща ви — започна Мейсън. Казах ви също, че в протокола не открих нищо, което да ми направи впечатление, но аз подходих от друга гледна точка. И сега имам доказателството, което ми беше необходимо. Мога да освободя Марвин от греха на баща му, но това ще бъде възможно само, ако мога да действам изцяло по свой начин. Ако споменете нещо за патицата, аз ще бъда въвлечен в сегашния процес и ще затънало шия в него. Тогава няма да имам свобода да направя това, което е необходимо за разкриването на старата афера. Ако Марвин узнае за стария процес, ще ви избяга. Трябва да разберете това.

За прокурора ще бъде удоволствие да ме намеси в историята с патицата. Освен това той иска да изнесе някои факти от стария процес. И вие много ще му помогнете за това. Но ако той излезе с улики от стария процес, за да подкрепи своите доказателства по мотива за убийството на Бур, свидетелите трябва да положат клетва. А аз искам да се захвана с нещата по мой начин.

— И как искате да постъпите? — попита Лоиз Уитерспоон, явно несигурна, какво ще бъде нейното решение.

— Искам да предадете на баща си нещо.

— Какво е то?

— Да му кажете да се погрижи неговият глупав адвокат да си стои на мястото и да си затваря устата — каза Мейсън с такава злоба, че всички замръзнаха.

— Но защо? Защо? Той не каза много. Само проведе кръстосан разпит със свидетелите и възрази един или два пъти.

— Той възразява срещу въпроса какво е установил полицаят, когато е влязъл в жилището на Милтър — каза Мейсън.

— Е, да! Нима това не е изходната точка? Свързана е направо с изхода на процеса. Не разбирам много от правни въпроси, но виждам ситуацията така. Ако съдът заподозре баща ми и за двете убийства, то всички ще го смятат за виновен и…

— Разбира се, че ще смятат така. Вестниците вече поднесоха съответните коментари. Всеки човек, който може да чете и мисли, вече знае уликите, които прокурорът иска да представи. Дори и баща ви да успее да обори тези улики с някой адвокатски трик, мисълта за тях ще остане в главата на съдията. Всъщност, какво ще прави адвокатът на баща ви?

— Не знам.

— Доколкото чувам, той смята своите аргументи за толкова слаби, че дори няма да се опита да представи контрадоказателства и да отхвърли обвинението пред съда. Иска да изчака докато започне процесът срещу баща ви и тогава да представи своя доказателствен материал. Това не е ли добра тактика на защита?

— Не — каза Мейсън и я погледна в очите.

— Защо?

— Защото баща ви е прекалено горделив. Всичко това ще му се отрази лошо. Това, че ще бъде попритиснат, ще му бъде от полза, но ако бъде притиснат повече, може да рухне. Градчето ви е малко и баща ви тук е влиятелна личност. Той трябва недвусмислено да отхвърли това обвинение, иначе ще бъде унищожен. Ако адвокатът му търси убежище в адвокатски трикове и в спорове по параграфите, дори и да спечели делото, хората няма да са убедени, че е невинен.

— Искате ли да говоря с баща си?

— Не — каза Мейсън намръщен.

— Защо?

— Защото аз не съм негов защитник. Дори нарушавам професионалната етика, като говоря какво прави или не друг адвокат.

— Какво ще правим с патицата?

— Ако искате, идете и разкажете всичко. За баща ви това сега няма да е от полза. Но ще въвлечете Марвин и скандалът ще избухне. Това може да подтикне младежа към самоубийство, или ще го накара да изостави учението, да изчезне и да стане войник. Можете да си представите какво ще се случи след това. Той ще положи всички усилия да не се завърне никога. И ако все пак се върне, никога вече няма да се доближи до вас.

Момичето беше пребледняло, но погледът му остана твърд.

— Какво трябва да направя сега?

— Оставете се да ви води съвестта — беше отговорът на Мейсън.

— Добре. Ще съобщя за моя годеж с Марвин — каза тя. — Ще го накарам да отпътува с мен за Юма, където ще се оженим още тази вечер. След това ще отида при съдията и ще дам показания.

— Приблизително това очаквах от вас — каза Мейсън.

Тя погледна Дела Стрийт, видя симпатията в очите й и каза бързо:

— Няма нужда да показвате симпатията си към мен. Лесно мога да си спомня, че съм жена и да се разплача. Но сега трябва да се действа, а не да се плаче.

— Ако Марвин не поиска да се ожените сега?

— Мога да го накарам да направи това! — каза енергично Лоиз Уитерспоон.

— И след това искате да дадете показания за патицата?

— Да. Надявам се, че това няма да ви засегне или да навреди на плановете ви. Ще дам показания. Не мога да понасям да нося със себе си една лъжа.

— И какво ще се случи след това?

— След това? Ако не докажем, че бащата на Марвин е невинен, какво от това? Марвин вече ще е мой мъж и не може просто така да избяга от мен.

— Но вестниците ще изнесат скандални материали.

— Оставете ги тях! На мен ми тежи най-вече, как ще се отрази това на вас. Но не мога да поставя на карта общественото положение и името на баща си, като продължавам да мълча.

— Аз ще успея някак си да се защитя, не се безпокойте. Отивайте и кажете всичко за патицата.

Внезапно тя му подаде ръка и с неподозирана сила стисна неговата със студените си пръсти.

— Предполагам, че неведнъж през живота си сте правил чудеса, мистър Мейсън. Но това което правите сега е най-прекрасното. Дори сте готов да поставите в опасност кариерата си. Благодаря ви много!

Мейсън я потупа по раменете.

— Само напред! — каза той. — Вие сте борческа натура. Ако човек иска да има от живота това, което желае, трябва да се бори за него решително и енергично.

— Вярвам, че ще се боря достатъчно енергично — каза тя и тръгна към вратата.

Тримата гледаха мълчаливо след нея. Звъненето на телефона беше като експлозия. Дела Стрийт се стресна, като че ли непосредствено зад нея отекна изстрел. Лоиз Уитерспоон замря в очакване на вратата. Мейсън, който беше най-близо до телефона, вдигна слушалката.

— Ало… Да, самият Мейсън… Кога?… Добре, идвам веднага. Той остави слушалката и се обърна към Лоиз.

— Идете да намерите годеника си, заминете за Юма и се оженете.

— Това и ще направя.

— И нито дума за патицата!

Тя поклати глава.

— Няма да бъде необходимо да казвате нищо — засмя се Мейсън.

— Как така?

— Баща ви ме вика. Утре ще се явя в съда като негов защитник.

— Защото вие допринесохте да се натрупат улики срещу него — каза тя студено.

— От морална гледна точка сигурно имате право — каза Мейсън, — но това е спорен въпрос, върху който няма нужда да си блъскате главата, защото утре ще вляза в съдебната зала и ще разкъсам на парчета обвиненията, повдигнати срещу баща ви. Ще ги превърна в юридическа развалина.

Няколко секунди тя стоя, изучавайки неговото решително лице с борчески искри в очите, след това бързо се приближи до него и попита:

— Ще целунете ли годеницата?