Серж Брюсоло
Железен карнавал (13)

12

Пътешествието мина безпрепятствено. Те се разделиха с кервана в Сен Матийо де Сабл и за незначителна сума наеха впряг от два пощенски коня, който ги превози до границата на кремъчната равнина. После на три етапа редовна пощенска връзка ги докара до Морето на джуджетата, оставяйки ги в началото на крайбрежно градче, наречено Алмоа. Там започна дълго и мъчително издирване, което ги поведе от странноприемници до докове и от докове до хангари в търсене на капитан, готов да ги стовари на остров Вортсо. Повечето хора въобще не знаеха за съществуването на такава земя, мнозина се мръщеха и не искаха да предприемат подобно пътешествие без съответната тлъста сума. А други, които доста набързо дадоха съгласието си, сякаш бяха най-вече заинтересовани да им се плати предварително и да вдигнат котва… без пасажери!

Накрая, след поредица от несполуки, някакъв офицер от командорията им подшушна името на едного с богат опит, осигуряващ почти редовна връзка между различните острови в Морето на джуджетата. Ставало въпрос за капитан Орноз — с тъмно минало на отявлен побойник и скандалджия, „но на когото човек може да се довери, без да се притеснява!“

Необходими им бяха почти два дни, докато си уредят среща. Представиха ги на брадат мъжага с огромен корем, стегнат в остаряла униформа, чиито копчета заплашваха да наскачат при най-малкия пристъп на кашлица. Орноз не им зададе никакви въпроси, увери ги, че действително можел да отбие кораба за десетина часа на северния бряг на Вортсо (където той самият никога не бил стъпвал), и поиска като възнаграждение за своите услуги що-годе благоразумна сума.

— Ще има и други пътници — избоботи, размахвайки два пръста, — ала не смятам, че това наистина ви интересува. Нито вие, нито пък аз се надяваме на развлекателно пътешествие, нали?

Давид въздъхна от облекчение. Вече бе започнал да си мисли, че изобщо няма да заминат, а от миризмата на вкиснато вино, носеща се на талази в Алмоа, му се повдигаше. Последните си грошове те пръснаха за горещи вани и обилна питателна храна, сякаш бяха гладиатори, които, преди да пристъпят в кървавия кръг на арената, правят сетни усилия да се насладят още веднъж на онова, което се нарича „удоволствията от живота“…