Серж Брюсоло
Железен карнавал (21)

20

Когато се спусна нощта. Клитония се озова сама в каютата. Ръцете я боляха, бъбреците й като че ли бяха разкъсани от упражненията следобеда. Беше снела близо триста и петдесет отпечатъка, прибягвайки до два начина на действие: плочките от размекнат восък и хартиени листа, чувствителни към мазната пот, която постоянно навлажняваше кожата на джуджетата. Около стотина проби можеха да влязат в употреба, останалите щяха да бъдат преработени, за да направят от тях нови плочки, или унищожени. Големи гладки листа застилаха кабината. Проявени с магнезиев двуокис по класическия способ, така скъп на хиромантите, те показваха черни отпечатъци на свити, агресивни длани, където различните линии се открояваха в бяло. От своя страна касетките с восък напомняха за онези отливки, които могат да се видят в музеите — следи от ръка или крак, оставени в глината от някой пещерен човек и преминаващи през хилядолетията, без да се повредят. С помощта на лупа циганката вече беше разчела цели двайсетина от тях. Капчици пот оросяваха челото и пламналите й бузи. Чувстваше се необичайно потисната. От време на време разлистваше някое старо пособие, дебела магическа книга с дървена подвързия и закопчалка, водеше си бележки, сетне отново се навеждаше със свъсени вежди над лупата.

Спря се едва когато ужасен гърч я прониза в тила. Тогава се изтегна върху кушетката на Жорж-Юбер (когото беше отпратила на палубата, за да има спокойствие) и запали цигара. Черният тютюн я задави в кашлица, ала тя не й обърна внимание. Не й харесваше онова, което бе прочела по дланите, ненавиждаше тези чудновати знаци: триъгълници, пентаграми, звезди. Толкова рядко срещани у хората, при пигменте те направо цъфтяха в букети. Веднага я завладя грозно предчувствие: дали предстоящите корабокрушения не бяха изписани върху ръцете на джуджетата? Смъртта на корабите не беше ли предопределена вече от цяла вечност?

Идеята да състави карта на бъдещо поле с отломките от разбити флотилии не я въодушевяваше особено. Въпреки това — черно на бяло — тия прокобни символи като че ли предсказваха участие в някакво неизбежно гибелно и кърваво деяние, орисано да се случи, и то безвъзвратно. Как Жорж-Юбер щеше да приеме нещата? Винаги бе ставало въпрос за метеорологическа карта, а не за хороскоп на плавателните съдове. Тогава?