Николай Лилиев
Люлеят се измамни отражения…

Люлеят се измамни отражения

по водната безплодна равнина,

от сребърния блясък озарени

на приказна страна.

 

Изграждат се дворци неизградени

с възхода на безродната луна,

и носят се мечтите възродени

сред будна тишина.

 

Да вярвам ли, че тая бяла вечер,

въздъхвала над тъмните лози,

ще долови и моя зов сърдечен?

 

Да вярвам ли, че тя ще отрази

и ще приспи копнежа вековечен

и болката на бликнали сълзи?