Агата Кристи
Двойно убийство (9)

I

Макар че Бланд не страдаше от дълбоко вкоренените предразсъдъци на полицая Хоскинс спрямо чужденците, Етиен де Суса му стана неприятен от първия миг. Изисканата елегантност на младия човек, идеално скроеният му костюм и прекалено силният аромат на-брилянтин — подразниха доста инспектора.

Де Суса се държеше много уверено и се чувстваше като у дома си. Макар и добре прикривана, в поведението му се усещаше и някаква надменност.

— Трябва да признаем — каза той, — че животът е пълен с изненади. Пристигам тук на екскурзионно плаване, радвам се на красивата природа, идвам да прекарам деня с малката си братовчедка, която не съм виждал от години — и какво става? Първо попадам на карнавал с летящи край главата ми топки, а веднага след това комедията се превръща в трагедия и ме замесват в убийство — той си запали цигара, дръпна дълбоко и продължи: — Не че убийството ме засяга по някакъв начин. Наистина не проумявам, защо сте поискали да разговаряте с мен.

— Мистър Де Суса, вие сте чужденец, който е пристигнал току-що…

Де Суса го прекъсна:

— И чужденците задължително са подозрителни, така ли?

— Не, не, няма такова нещо. Не ме разбрахте. Доколкото научих, яхтата ви е закотвена в Хелмът.

— Да, точно така.

— И днес следобед вие сте се качили по реката с моторница.

— Да.

— Докато се движехте нагоре по реката, не забелязахте ли отдясно малък навес за лодки, издаден навътре във водата, със сламен покрив и кей под него?

Де Суса отметна назад красивата си мургава глава и се намръщи замислено.

— Чакайте да си спомня, минах край една рекичка и малка къща със сиви керемиди.

— Още по-нагоре по реката, мистър Де Суса. Навесът е сред дърветата.

— А, да, сега си спомням. Много живописно място. Не знаех, че към къщата има и навес за лодки. Ако знаех, щях да закотвя яхтата си тук и да сляза на брега. Когато помолих да ме упътят, ми беше казано да отида до ферибота и да сляза на тамошния кей.

— Точно така. И вие направихте ли го?

— Да:

— Значи не сте акостирали при навеса или край него. Де Суса поклати глава.

— Видяхте ли някого при навеса, когато го отминавахте?

— Да съм видял някого ли? Не. Трябва ли да съм видял някого?

— Не е изключено. Слушайте, мистър Де Суса, днес следобед убитото момиче е било под навеса за лодки. Било е убито там, и то вероятно по времето, когато сте минавали.

Де Суса отново повдигна учудено вежди.

— Да не предполагате, че съм бил свидетел на убийството?

— Убийството е било извършено под навеса, но е възможно да сте видели момичето — то може да е погледнало през прозореца или пък да е излязло на балкончето. Ако сте го видели, поне ще уточним часа на смъртта му. Ако все още е било живо, когато сте минавали…

— Аха. Разбирам. Но защо питате точно мен? Има толкова много лодки, които се движат до Хелмът и обратно. Туристически параходчета. Непрекъснато минават. Защо не попитате тях?

— Ще разпитаме и тях — каза инспекторът. — Не се безпокойте, ще ги разпитаме. Тогава да разбирам ли, че не сте видели нищо необичайно при навеса?

— Абсолютно нищо. По нищо на личеше, че там има някой. Аз, естествено, не съм се взирал кой знае колко, а и не минах съвсем близо. Дори, както предполагате, някой да е гледал през прозореца, нямаше да го забележа — той добави любезно: — Много съжалявам, че не мога да ви помогна.

— О, няма защо — отвърна учтиво инспектор Бланд, — ние не се и надявахме особено. Има още някои дребни неща, мистър Де Суса, за които искам да ви попитам.

— Слушам ви.

— Сам ли пристигнахте или с вас на това плаване има приятели?

— Доскоро с мен имаше приятели, но през последните три дни съм сам — ако не броим екипажа, разбира се.

— А как се казва яхтата ви, мистър Де Суса?

— „Есперанс“.

— Доколкото знам, лейди Стъбс ви е братовчедка. Де Суса сви рамене.

— Далечна. Нали знаете, на островите има много бракове между роднини. Ние всички сме братовчеди. Хати ми е втора или трета братовчедка. Не съм я виждал от много малка — беше четиринайсет-петнайсетгодишна.

— И решихте да я изненадате с посещението си днес.

— Едва ли би било изненада, инспекторе. Бях и писал.

— Зная, че тази сутрин е получила писмо от вас, но за нея е било изненада, когато е научила, че сте в страната.

— О, грешите, инспекторе. Писах на братовчедка си — чакайте да видя, преди три седмици. Писах и от Франция малко преди да тръгна насам.

Инспекторът остана изненадан.

— Писали сте й от Франция и сте я уведомили, че възнамерявате да я посетите, така ли?

— Да. Съобщих й, че тръгвам на плаване с яхтата, че вероятно ще пристигна в Торки или Хелмът около днешна дата и по-късно ще се обадя кога точно ще бъда тук.

Инспектор Бланд го гледаше втренчено. Думите на младежа бяха в пълно противоречие с това, което му казаха другите за писмото, получено от Етиен де Суса по време на закуската. Имаше няколко свидетели, заявили, че лейди Стъбс е била изненадана, разтревожена и очевидно изплашена от съдържанието на писмото. Де Суса спокойно издържа погледа на Бланд. Усмихнат леко, почисти някаква прашинка от коляното си.

— Лейди Стъбс отговори ли на първото ви писмо? — попита инспекторът.

Де Суса се поколеба, преди да отговори:

— Много ми е трудно да си спомня… Не, мисля, че не отговори. Но и не беше необходимо. Непрекъснато пътувах и нямах постоянен адрес. А освен това братовчедка ми Хати едва ли я бива да пише писма — той замълча и добави: — Тя, да ви кажа, не е особено интелигентна, но доколкото разбрах, е станала много хубава.

— Още ли не сте се виждали с нея?

Бланд го изрече под формата на въпрос, а Де Суса се засмя широко в знак на потвърждение.

— Май е изчезнала но необясним начин, — каза той.

— Няма съмнение, че тукашното галапредставление я отегчава.

Подбирайки внимателно думите си, Бланд попита:

— Мистър Де Суса, имате ли основание да смятате, че братовчедка ви би могла да не иска да се вижда с вас?

— Хати да не иска да се види с мен ли? Откъде-на-къде? Каква причина може да има?

— Именно това ви питам, мистър Де Суса.

— Да не смятате, че Хати се е измъкнала от празненството, за да се скрие от мен? Но това е нелепо.

— Значи няма повод да — как ли да се изразя — да се страхува от вас?

— Да се страхува от мен ли? — гласът на Де Суса прозвуча скептично и заинтригувано. — Но това, инспекторе, звучи невероятно!

— Отношенията ви с нея винаги ли са били приятелски?

— Нещата стоят така, както ви казах. Не съм имал никакви отношения с нея. Не сме се виждали от времето, когато тя бе на четиринайсет години.

— Но все пак й се обаждате, когато идвате в Англия.

— О, колкото до това, прочетох нещо за нея в един от вашите светски вестници. Там се споменаваше моминското й име и че се е омъжила за богат англичанин, та си рекох: „Я да видя какво е станало с Хати и дали мозъкът й работи по-добре, отколкото едно време“ — той сви отново рамене. — Просто една учтивост от страна на братовчед й. Едно безобидно любопитство, нищо повече.

Инспекторът отново се втренчи в Де Суса. Не разбираше какво се крие зад подигравателната лъскава фасада. Реши да възприеме друга тактика.

— Дали не можете да ми разкажете нещо повече за братовчедка си? За нейния характер и поведение?

Де Суса изглеждаше донякъде изненадан.

— Но какво общо има това с убийството на момичето под навеса, заради което разговаряте с мен?

— Може и да има някаква връзка — отговори Бланд. Де Суса гледа известно време инспектора. После сви леко рамене и рече:

— Никога не съм познавал добре братовчедка си. Тя беше една от многото в голямото ни семейство и не ме интересуваше особено. Но в отговор на вашия въпрос ще кажа, че макар и да бе умствено недоразвита, доколкото знам, никога не е имала склонност да убива.

— Мистър Де Суса, наистина нямах предвид подобно нещо!

— Така ли? Виж ти! Защо тогава ми зададохте този въпрос? Не, Хати никога не е имала склонност да убива, освен ако не се е променила прекалено много! — той стана. — Убеден съм, инспекторе, че не искате да ми задавате повече въпроси. Мога само да ви пожелая пълен успех при залавянето на убиеца.

— Мистър Де Суса, надявам се, не възнамерявате да си тръгвате от Хелмът следващите един-два дни.

— Говорите много учтиво, инспекторе. Това заповед ли е?

— Само молба, сър.

— Благодаря ви. Смятам да бъда в Хелмът още два дни. Сър Джордж бе много любезен да ме покани да отседна в къщата му, но аз предпочитам да остана на борда на „Есперанс“. Ако пожелаете да ми зададете още някои въпроси, можете да ме намерите на яхтата.

Той се поклони учтиво.

Полицаят Хоскинс му отвори вратата и младежът излезе.

— Какъв мазен тип — промърмори инспекторът на себе си.

— Ъхь — напълно се съгласи Хоскинс.

— Дори да приемем, че има склонност да убива — продължи да разсъждава на глас инспекторът, — защо ще напада едно недоразвито момиче? Няма никакъв смисъл.

— От смахнатите може да се очаква всичко — подхвърли Хоскинс.

— Въпросът всъщност е доколко смахната е мисис Стъбс?

Полицаят поклати мъдро глава.

— Според мен тя има нисък коефициент на интелигентност — заяви той.

Инспекторът го изгледа раздразнено.

— Я не ми повтаряйте като папагал тия новоизлюпени термини. Хич не ме интересува дали коефициентът й на интелигентност е висок или нисък. Това, което ме интересува, е дали е жена, която би сметнала за забавно, за желателно или пък за необходимо да сложи въжето на шията на момичето и да го удуши? И къде, по дяволите, все пак ce е дянала? Идете и вижте какво е направил Франк.

Хоскинс послушно излезе от стаята и след една-две минути се върна със сержант Котръл, енергичен млад човек със самочувствие, който винаги успяваше да ядоса началника си. Инспектор Бланд предпочиташе много повече Хоскинс с неговите недодялани мъдрости пред хитрия всезнайко Франк Котръл.

— Все още претърсваме района, сър — докладва Котръл. — Лейди Стъбс не е минавала през портала, съвсем сигурно е. Там е помощник-градинарят, той продава и къса билетите. Кълне се, че тя не е излизала.

— Сигурно има и други начини да напусне имението освен през портала, нали?

— О, да, сър. Има една пътека надолу за ферибота, но старецът там — казва ce Мърдъл, също е сигурен, че мисис Стъбс не е минавала оттам. Той наближава стоте, ала според мен може да му се вярва. Описа ни съвсем подробно как е пристигнал чужденецът с моторницата и как е питал за пътя до Нейс Хаус. Старецът му обяснил, че трябва да тръгне нагоре към портала и да си плати входния билет. Но каза, че господинът явно не е знаел нищо за празника и е заявил, че е роднина на семейство Стъбс. Тогава дядката го насочил към пътеката, водеща от ферибота през гората. Мърдъл, изглежда, е висял на кея целия следобед, значи е щял да види, ако лейди Стъбс е минала оттам. Има и една горна порта, която води през нивите към Худаун Парк, но тя е увита с бодлива тел заради нарушителите, така че жената не е минала и оттам. Явно все още е някъде тук.

— Може и да е така — рече инспекторът, — но какво й пречи да се мушне под оградата и да излезе от имението? Сър Джордж все се оплаквал, че през имението му минавали младежите отседнали в съседното общежитие. Щом те влизат отнякъде, значи от същото място може и да се излезе.

— Е, да, сър, така е. Но аз говорих с прислужницата й. Мисис Стъбс е облечена — Котръл погледна листчето в ръката си — в цикламена рокля от креп жоржет, не знам какво е това, широкопола черна шапка, черни официални обувки с десетсантиметрови токове. Никой не би тръгнал да тича през полето облечен така.

— Не се ли е преобличала?

Не. Проверих и това с прислужницата. Нищо не липсва — съвсем нищо. Не е приготвяла куфар или друг багаж. Даже не си е сменила обувките. Всичките й обувки са налице.

Инспектор Бланд сбърчи вежди. Започваше да си мисли за най-неприятните възможности. Той нареди грубо:

— Доведете ми пак оная секретарка — Брус — не помня как се казваше.

II

Мис Бруис влезе доста разтревожена и леко запъхтяна.

— Да, инспекторе? — рече тя. — Викали сте ме. Ако не е спешно, сър Джордж е в ужасно състояние и…

— В какво състояние е?

— Току-що установи, че лейди Стъбс е… че наистина е изчезнала. Казах му, че сигурно е отишла просто да се поразходи в гората, но той си е втълпил, че й се е случило нещо. Което е съвсем нелепо.

— Може и да не е толкова нелепо, мис Бруис. В края на краищата днес вече имаме едно убийство тук.

— Вие, естествено, не мислите, че лейди Стъбс… Но това е смехотворно! Лейди Стъбс може да се пази.

— Може ли?

— Разбира се, че може! Тя не е малко момиче, нали?

— Но според всички е доста беззащитна.

— Глупости — отсече мис Бруис. — Удобно й е да се прави на глупава от време на време, когато не иска да свърши нещо. Съпруга си може да измами, но не и мен!

— Вие май не я обичате много, мис Бруис? — Бланд изглеждаше истински заинтригуван.

Мис Бруис стисна устни.

— Не е моя работа да я харесвам или да не я харесвам — рече тя.

Вратата се отвори широко и в стаята нахлу сър Джордж.

— Вижте какво — извика той, — направете нещо! Къде е Хати? Намерете я! Какво, по дяволите, става тук.

Това проклето празненство — дошъл е някакъв проклет маниак, платил си е половин крона като всеки друг, а после си се разхожда през целия ден и убива хора. Според мен е точно така.

— А според мен не бива да преувеличаваме нещата чак дотам, сър Джордж.

— Много ви е лесно да си седите на масата и да си записвате в тефтерчето. Аз си искам жената.

— Наредих да претърсят района, сър Джордж.

— Защо никой не ми каза, че е изчезнала? Няма я вече два-три часа. Видя ми се странно, че не се появи в журито на конкурса за детските дрехи, но никой не ми каза, че наистина я няма.

— Никой не е знаел — подхвърли инспекторът.

— Е, все някой е знаел. Някой е забелязал, че я няма — той се обърна към мис Бруис. — Сигурно си знаела, Аманда, ти не изпускаш нищо от очи.

— Не мога да бъда навсякъде — каза мис Бруис почти през сълзи. — Имах толкова много грижи. Ако лейди Стъбс е решила да се махне…

— Да се махне ли? Защо й е притрябвало да се маха? Не е имала причина да се махне, освен ако не е искала да избегне срещата с онзи побъркан тип.

Бланд не пропусна възможността да вметне:

— Искам да ви попитам нещо. Преди около три седмици, съпругата ви не получи ли писмо от мистър Де Суса, в което той й пише, че ще дойде?

Сър Джордж изглеждаше озадачен.

— Не, разбира се, че не е получавала никакво писмо.

— Сигурен ли сте?

— О, съвсем сигурен. Хати щеше да ми каже. Бе напълно объркана и разтревожена, когато днес сутринта получи писмото му. Направо се поболя. Имаше главоболие и лежа почти цялата сутрин.

— Какво ви каза, когато бяхте сами, за посещението на братовчед си? Защо се е страхувала толкова да го види?

Сър Джордж изглеждаше доста объркан.

— Ей Богу, не зная — рече той. — Само повтаряше, че братовчед й е проклет.

— Проклет ли? В какъв смисъл?

— Не ми обясни съвсем точно. Просто повтаряше като дете, че е проклет човек. Че е лош и че тя не иска да го вижда тук. Казваше, че е правил лоши неща.

— Лоши неща ли? Кога?

— О, много отдавна. Вероятно този Етиен де Суса е бил черната овца в семейството и Хати си е патила като малка от него, без да разбира напълно защо. И затова изпитва ужас от него. Сигурно става дума за някакъв детски кошмар. Жена ми се държи доста детински понякога. Има разни неща, които обича, и други, които мрази, но не може да обясни защо.

— Сигурен ли сте, че не е казала нищо по-точно? Сър Джордж се размърда неспокойно.

— Не ми се ще да се подвеждате от това… ъ-ъ… което каза тя.

— Значи наистина е казала нещо?

— Добре де. Ще ви го съобщя. Каза — и го повтори няколко пъти: „Той убива хора“.