Във тоя век на хищно изтребление

о, Господи, нима съм аз за там?

— Ти ме дари с божествено смирение,

превърна моята душа на храм

и в оня миг на свято вдъхновение

над мене Ти простря десница сам

и промълви слова, които знам

от тъмний ден на своето рождение.

О, Господи, кому съм нужен там?

Край

Читателите на „Във тоя век на хищно изтребление…“ са прочели и:

Николай Лилиев
Във тоя век на хищно изтребление…

Птици в нощта

Моите спомени… 5

Първата зора играе… 5,5

Като бръмчението на пчели… 6

Все тия болни светлини… 5,1

Погасва споменът далече… 5

Париж, Париж, убиец и баща… 5,5

Лежа в безлюдните пустини… 4,8

Звездите бледнеят в небесната твърд… 5,7

Тишина 5,8

Кръгозори надвесени… 5

Не зная, тоя път извежда… 5,7

Мрачини обсебят… 5,5

Отровна мисъл ме похити… 5,7

Те не говорят, моите очи… 5,5

Безкрайна жал… 5,3

И слънцето с предвечния си плам… 5

Аз знам, че в скръбна късна вечер… 4,7

Кажете, тоя странен ден… 5,5

Ти чуваш мойта горестна молба… 5,7

Безнадеждни са моите думи… 5,8

Да можех и днес окрилен… 5,7

Приижда вълната на моята скръб… 5,8

Самата нощ е отразила… 5,3

Напразно ваший дух лети… 5,7

Аз бдя… 5,5

Пламват нежни, пламват бели… 5,9

Като далечен спомен гаснат… 6

Ти молиш, зная, но кого ли… 6

Смири, душа, размирната си скръб… 4,7

Кому се усмихваш, любов… 5,6

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки