Николай Лилиев
Аз бдя…

Аз бдя. Вековете минават

през моите мъртви очи.

В просторите ангели плават,

и пролетна песен звучи.

 

Над мене цветята се молят,

в превара се гонят лъчи.

Пред твоите празници, пролет,

подвластна душата мълчи.

 

Тя слуша: до нея долита

на времето верния звук,

и сребърни мрежи изплита,

и вихром отлита на юг.

 

Там греят надежди пасхални,

и пеят безбрежни вълни,

над земните дни безначални

всевечното слънце звъни.

 

И тиха душата се свежда,

и шепне смирен благослов.

Сред водната шир се оглежда

сънят на безсмъртна любов.