Николай Лилиев
Напразно ваший дух лети…

Напразно ваший дух лети

печални спомени да гони,

брезите свеждат бели клони,

и пролетния дъжд шепти

за упойващите жътви

сред възродените поля.

Упоение разля

над морни сипеи сънят ви.

И вий разцъфвате едвам

с лъчите на лъчиста пролет,

и ето! — погледи ви молят:

стъпете в тоя чуден храм,

душата ми за вас изгражда

дворци от пролетни мечти,

там моята радост ви обажда:

о, приласкайте в тихий здрач

плачът на сиротната птица,

ценете нежната трошица,

която рони тя за вас!