Николай Лилиев
Да можех и днес окрилен…

Да можех и днес окрилен

от прежните нежни мечтания,

с великата жажда за ден,

за нови и нови познания,

да търся, в живота пленен,

живот и разумни желания,

от светли слънца озарен

в най-тъмните земни страдания,

не вярвал бих в жалкия завет,

че тук съм осъден да крея,

безцелни лъчи да пилея,

отритнат, безличен и клет,

не бих си простил, че живея

живота на скъден сонет.