Николай Лилиев
Над твоя дом спокойствие…

Над твоя дом спокойствие. Плете

приветна песен волна чучулига;

и ти си пак безгрижното дете,

което срича първата си книга.

 

Небесний свод разгъва модър лист,

по който никой нищо не е писал,

и устремява своя глед лъчист

далеко в небесата ведра мисъл.

 

Възкръсва слънцето: премъдър бог

поглежда от чертози вековечни

и в светла тишина хлади поток

на твоя свят пътеките безпечни.

 

Ти имаш пак простори без предел

и царска власт, безбрежна, неотменна.

в душата си долавяш смътна цел:

да завладееш цялата вселена.

 

Да прекосиш рътлини и моря

и стигнеш да последната граница,

там, гдето сред вечерната заря

заспива своя златен сън Жар-птица.

 

Ти виждаш как здрачените ръце

на детството зоват и те увличат

и ти забравяш, сирото сърце,

че днес не съм дете, което срича.