Безнадеждни са моите думи,

безнадеждна е мойта любов,

моя стих е лъча на безумие,

мойта песен е горестен зов.

В самотата на морната утрин

гасне моята мъртва звезда

и душата ми, трепетна лютня,

безприютна трепти и ридай.

Край

Читателите на „Безнадеждни са моите думи…“ са прочели и:

Николай Лилиев
Безнадеждни са моите думи…

Птици в нощта

Моите спомени… 5

Първата зора играе… 5,5

Като бръмчението на пчели… 6

Все тия болни светлини… 5,1

Париж, Париж, убиец и баща… 5,5

Кръгозори надвесени… 5

Звездите бледнеят в небесната твърд… 5,7

Прощавай! Не зови! Не спомняй!… 5,5

Тишина 5,8

Не зная, тоя път извежда… 5,7

Мрачини обсебят… 5,5

Отровна мисъл ме похити… 5,7

Те не говорят, моите очи… 5,5

Безкрайна жал… 5,3

И слънцето с предвечния си плам… 5

Кажете, тоя странен ден… 5,5

Ти чуваш мойта горестна молба… 5,7

Да можех и днес окрилен… 5,7

Приижда вълната на моята скръб… 5,8

Самата нощ е отразила… 5,3

Напразно ваший дух лети… 5,7

Аз бдя… 5,5

Плаче старата гора… 5,4

Във тоя век на хищно изтребление… 5,2

Пламват нежни, пламват бели… 5,9

Като далечен спомен гаснат… 6

Ти молиш, зная, но кого ли… 6

Смири, душа, размирната си скръб… 4,7

Кому се усмихваш, любов… 5,6

Нощи 6

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки