Николай Лилиев
Безкрайна жал…

Бзкрайна жал и жив мъртвец смутяват мойто ложе,

и саван бял, и бял венец ранена мощ тревожи.

 

Долавям звук, и нечий глас да стене из простора —

не съм за тук, не съм за вас, о бедни, бедни хора!

 

Отрано глух, отрано лед останах за живота,

загубих слух, загубих глед, загубих всяка нота.

 

Сред мойта нощ, пред моя праг, лъча не ще ли блесне?

О мрачен вожд, о черен знак, о тъжни, тъжни песни!

 

Безкрайна жал и мрак ранил покриват мойто ложе.

Не съм живял, самин съм бил, смили се, тъмни боже!