Николай Лилиев
Като бръмчението на пчели…

Като бръмчението на пчели

под огненото слънце затрептели,

потокът на живота ромоли.

Денят разпръсва призрачни мъгли,

възкръсва из вълните бели.

 

И улиците, каменни ръце,

протягат своите магнитни пръсти.

Прииждат те, понесли своя кръст,

прииждат с непомилвано лице

повехналите на града чеда.

 

И тяхната вълна, вълна могъща,

всред улиците пламнала бразда,

пронизва тишината на града

и в трескава тревога се превръща,

и губи се в безкрая без следа.