Първата зора играе

сред здрачени дървеса

и трепти от лъх незнаен

в парка ситната роса.

Полунощ едва измина,

ведро утро подрани,

спят в заспалата градина

незаспали ширини.

Мигом в блясък потопена,

шир лазурна се разкри

и над бюста на Шопена

падат първите зари.

Край

Читателите на „Първата зора играе…“ са прочели и:

Николай Лилиев
Първата зора играе…

Птици в нощта

Моите спомени… 5

Като бръмчението на пчели… 6

Все тия болни светлини… 5,1

Париж, Париж, убиец и баща… 5,5

Мрачини обсебят… 5,5

Над твоя дом спокойствие… 5,7

На денят под безплодните крясъци… 5

Отровна мисъл ме похити… 5,7

Те не говорят, моите очи… 5,5

И слънцето с предвечния си плам… 5

Кажете, тоя странен ден… 5,5

Ти чуваш мойта горестна молба… 5,7

Безнадеждни са моите думи… 5,8

Да можех и днес окрилен… 5,7

Приижда вълната на моята скръб… 5,8

Самата нощ е отразила… 5,3

Напразно ваший дух лети… 5,7

Аз бдя… 5,5

Във тоя век на хищно изтребление… 5,2

Ти молиш, зная, но кого ли… 6

Кому се усмихваш, любов… 5,6

Метаданни

Данни

Информация

История

Сваляне / Връзки