Роберт ван Хюлик
Мотив с върба (20)

ГЛАВА XIX

Едрата набита фигура на Ху изникна под свода на вратата между двама войници. Беше облечен в дълга кафява роба за езда, стегната с кожен колан, на главата си носеше ловджийска гугла. Явно го бяха арестували тъкмо когато се е готвел да излезе на лов. Тъй като срещу него нямаше предявено официално обвинение, го бяха оставили със собствените му дрехи в затвора.

За миг замря, оглеждайки мрачно залата. Войници те го побутнаха и той тръгна напред с клатушкаща се тромава походка. Хвърли бегъл поглед на тръстиковата рогозка върху пода и се насочи към масата на съдията.

— Коленичете тук, от тази страна! — заповяда му капитанът, сочейки с меча си най-отдалечения от по критата мъртва жена край на съдебната маса.

Съдията Ди удари с чукчето.

— Ху Бън — с равен глас обяви той, — обвинен сте в убийството на господин Мей Лян, което сте извършили, нанасяйки на жертвата удар с тежък камък за размиване на туш по главата, в една от гостните на собствения му дом.

Ма Жун и Цяо Тай се спогледаха изумени. Тао Ган се изпъна назад и се втренчи в съдията с невярващи очи. Ху вдигна едрата си глава.

— Значи тя ме издаде! — мрачно рече той.

Съдията Ди се наведе напред.

— Не — спокойно отвърна той, — тя не ви издаде. Вие сам се издадохте. Миналата нощ, по време на моето посещение — Ху прикова очи в съдията, отвори уста да каже нещо, но Ди продължи: — Докато разказвахте на мен и моя помощник истинската история на мотива с върбата, очевидно изживявахте изключително силно емоционално напрежение. Разказахте ни я така, сякаш се беше случила с вас самия, а не с прадядо ви преди много години. Историята безспорно е много патетична, но вие сте я слушали безброй пъти в семейството си. Защо тази стара история толкова ви развълнува? Помислих си, че може би и вие някога сте откупили куртизанка, нищо чудно с последните наследени пари, и че после тя ви е напуснала, за да се омъжи за по богат от вас.

Съдията замълча. Ху не пророни нито дума, само мрачно се взираше в Ди изпод гъстите си вежди. — Второ — продължи съдията, — когато ви съобщих, че Йи е мъртъв, вие веднага попитахте дали е загубил окото си. В уличната песничка за угасването на трите рода Мей, Ху и Йи се споменават трите начина, по които ще ги сполети смъртта, но със заобикалки, както е често в тези стихчета. Единият щял да загуби леглото си, другият окото си, третият главата си. Песничката не уточнява кого каква смърт ще настигне. Йи беше убит от страхотен удар, разбил лявата част на лицето му. Убиецът бе побързал да напусне местопрестъплението, без, естествено, да има време да провери дали ударът е засегнал тъкмо окото на Йи. Порази ме фактът, че вие веднага попитахте за окото на Йи, а после от странната ви забележка се разбра, че сам ще умрете, губейки главата си. Тази забележка ми направи впечатление, защото от нея излизаше, че според вас Мей е умрял, загубвайки „леглото си“, както е в песничката. А Мей беше умрял след падане по стълбите! Не можех да съвместя тези две неща и затова не направих никакви заключения, само запазих фактите в съзнанието си — съдията се отпусна в креслото си. След малко, поглаждайки бавно бакенбарди те си, продължи: — Не след дълго обаче научих, че госпожа Мей е била куртизанка в един от публичните домове в стария град. И че е била откупена от неизвестен мъж, когото напуснала скоро след това, за да се омъжи за възрастния господин Мей. Тези подробности поразително напомняха историята на мотива с върба, която според разказа ви се била случила с вашия прадядо. И тогава си припомних една странна случка. Когато госпожа Мей ме посети, почти и прималя от мотива с върба, изрисуван на чинийката със сладки, които и поднесох. И още по-странно, един кукловод ми каза, че в миналото проститутка на име Сапфир изчезнала при загадъчни обстоятелства от някакъв бардак в стария град. Сапфир — името на куртизанката, която прадядо ви бил откупил! А госпожа Мей определено имаше предпочитание към този камък, както успях да забележа. Странни съвпадения. И все пак не смятах тези факти за достатъчно доказателство, че вие сте човекът, откупил госпожа Мей, и че след брака й сте останали неин любовник, което пък предполагаше, че Мей не е починал при нещастен случай, а е бил убит от двама ви. Първо, нямах никак ви доказателства, че Мей е бил убит, още повече отказвах да повярвам, че мъж като Мей, толкова мъдър и с богат житейски опит, би се оженил за покварена жена. Аз ви арестувах, но по съвсем различно обвинение — Ху се опита да каже нещо, но съдията вдигна ръка: — Изслушайте ме. Имам основателна причина да ви разказвам всичко това. И така, тази нощ всичко се изясни. Открих, че господин Мей е бил убит. Убиецът го е ударил с тежкия камък за размиване на туш, а преди или след смъртта му старият човек е бия удрян жестоко. Тялото беше покрито със синини, които ние погрешно приписахме на натъртвания от падането по стръмната стълба. Тогава със сигурност разбрах защо вие сте свързали смъртта на Мей със стихчето: „Остана без легло“. Тълкували сте тези думи в смисъл, че Мей е загубил брачното си ложе, понеже жена му му е изневерявала. Това означаваше, че вие сте били нейният любовник и че вие сте го убили, когато старият мъж ви е изненадал със съпругата му в гостната стая. И така вашето тълкувание на уличната песничка става напълно ясно. Мей е загинал, загубвайки легло то си, и ако смъртта на Йи е била придружена от загуба на окото, то на вас ви остава да загубите главата си. А това означава, че убийството на Мей ще бъде разкрито и че вие ще умрете на дръвника. И накрая, фактът, че именно вие сте откупили госпожа Мей, обяснява защо Мей е пазел в тайна миналото на съпругата си. Това не е било само негова тайна, а и ваша. Драматичен сблъсък на страсти сред предводителите на стария свят, който е на път да угасне — съдията замлъкна. Лицето на Ху остана безстрастно, той не пророни дума. — Обяснявам ви всичко това, господин Ху, тъй като смитам за свой дълг към госпожа Мей да ви докажа, че разкрих тайната ви сам, без тя да ви е издала. Докато стоеше тук преди няколко минути, тя изобщо не спомена вашето име. Напротив, твърдеше, че сама е убила съпруга си. Била изморена от неговото внимание и от любовта му.

Ху стана, сграбчи с широките си ръце ръба на масата и попита със стържещ глас:

— Къде е тя?

— Тя почина — отвърна мрачно съдията. — След като направи признанията си, умря тук на място. От чума.

И той посочи към рогозката. Ху се обърна и се втренчи с широко отворени очи в тялото на пода. Гъстите му вежди се свъсиха, устните се раздвижиха, но не издадоха звук. Някъде в далечината отново отекна гръм.

Изведнъж Ху нададе едва сдържан, почти животински стон. Приближи се до рогозката, след него капитанът направи крачка и протегна ръце да го спре. Съдията само поклати глава и воинът остана на мястото си. Ху повдигна края на рогозката и вдигна в дланта си бялата тънка китка. Погали я нежно и после с безкрайно внимание извади пръстена със сапфир, целуна го и го сложи на малкия си пръст. Покри. отново ръката, стана и се върна на мястото си пред съдията. Вдигна очи към него и произнесе с едва доловим глас:

— Моля да ми бъде разрешено да съм с този пръстен. по време на екзекуцията. Подарих й го, когато я откупих — съдията Ди кимна и Ху продължи бавно вперил очи в пръстена: — Тогава беше почти дете… малко плахо момиче. Името й беше Сапфир, също като на куртизанката, която прадядо ми откупил. „Това не е съвпадение — казах и тогава, — това е волята на небето. Твоята любов ще заличи всички страдания, които Сапфир от миналото е причинила на семейство то ми“ — той поклати едрата си глава. — Защо се промени тя след онези първи, толкова щастливи годи ни? Дали защото не можа да забрави, че съм я купил направо от тезгяха, така да се каже? Не знам. Когато ме напусна, каза само: „Мей е богат, ти си беден. Животът все още ми дължи много… Брокат, дрехи, скъпи накити, много слуги наоколо.“ Това каза тя — Ху въртеше пръстена около пръста си. — Но богатството и разкошът на Мей не я направиха щастлива. Доста пъти му изневерява… Тъгувах, защото знаех какво означава това: че е нещастна и самотна. Един ден ме повика. Каза ми, че не успяла да ме забрави, мен, мъжа, който я бил освободил. Дали наистина беше така? Зная само, че отново бях щастлив. Тогава дойде този мор. Казах й, че трябва да напусне града, но тя не искаше, защото сега слугите ги нямаше, а старият Мей беше много зает с разпределянето на зърното и можехме да се срещаме. Но миналата седмица ми каза: „Така повече не може. Трябва да напусна този град на смъртта и разложението. Искам да започна на чисто. Някъде далече.“ „Мога ли да дойда с теб?“ — попитах я аз. „Не зная — отвърна ми. — Обичам те, но ти винаги ще ми напомняш за минало то. А искам да го забравя.“

Ху млъкна. Съдията Ди го бе изслушал неподвижен в креслото си и сега попита:

— Какво точно се случи онази нощ?

Ху вдигна очи, сякаш стреснат в спомените си. — Какво се случи ли? Тя ме прие към полунощ в стаята за гости, както обикновено. Старият Мей отдавна се бил качил да спи, така ми каза. Завесите на леглото не бяха спуснати и светлината идваше от свещта на тоалетката. Изведнъж кръглата врата се отвори и в стаята се появи старият Мей. Носеше домашна роба, беше гологлав и рошав. „Убий го! — каза тя. — Не мога да го гледам! Не мога повече!“ Станах, но старият Мей рече: „Няма смисъл да ме убиваш, Ху. Вземи я за себе си. Ти я откупи, тя по право ти принадлежи.“ Тогава тя скочи от леглото и се втурна към него, но Мей вдигна ръка: „Зная, че беше нещастна в този дом — каза той. — Последният ти шанс е да заминеш още сега с Ху. Може би най сетне ще разбереш какво точно искаш — и като поклащаше глава, добави с онзи неговия надут поучите лен тон: — Да знаеш колко те съжалявам!“ Тези думи ме изкараха от кожата. Откъде-накъде той ще и прощава? Само аз имах правото да й простя! Ослепях от ярост, грабнах камъка за размиване на туш, ударих го, той падна, а аз заритах мършавото му тяло. Спрях едва когато тя ме прегърна и ми каза да престана — той прокара ръка през запотеното си лице. — Седнах ме един до друг на леглото, без да си говорим. Какво можехме да си кажем? Най-сетне тя проговори: „Реших ти да дойдеш с мен! — после каза: — Ще изкараме тялото в салона, в края на стълбището. Ще нагласим всичко, все едно е паднал рано вечерта. След няколко дни ще заминем. Заедно!“ Довлякохме тялото в салона и натъкмихме всичко, та да излезе, че е било нещастен случай. После си тръгнах през градинската врата. Това е всичко.

В залата влязоха четирима облечени в черно мъже с качулки на главата. Придърпаха рогозката около тялото с професионална лекота, после увиха всичко в конопено платнище. Ху ги проследи с поглед, докато отнасяха товара си.

Съдията Ди даде знак на писарите. Двамата мъже отново прочетоха записките си с пискливи напевни гласове. Почти свършваха, когато светкавица процепи небето и озари високите прозорци. Последва оглушителен гръм и изведнъж по навосъчената хартия на прозорците забарабаниха капки дъжд. Съдията се из върна в креслото си.

— Най-сетне! — обърна се той към помощниците си.

Капитанът пое записките от показанията и ги занесе на Ху, който постави отпечатъка от палеца си върху тях. Съдията Ди стана, пристегна робата си и заговори:

— Ху Бън, към вас беше отправено още едно тежко обвинение, но не виждам смисъл да го разискваме, тъй като самопризнанието ви за убийството на господин Мей Лян, много достоен човек и благодетел на народа, е напълно достатъчно. Съдът осъжда обвиняемия Ху Бън на смърт чрез обезглавяване. Военният закон постановява присъдата да се изпълни незабавно.

Съдията седна, взе четката за писане и попълни нужния формуляр, положи печата си отгоре и го предаде на Цяо Тай.

— Полковник Цяо Тай, заедно с полковник Ма дайте веднага необходимите разпореждания. Тао Ган ще присъства на екзекуцията като мой представител и ще напише официалния доклад — и той удари с чукчето.

Двама войници се насочиха към Ху. Той сякаш не ги забеляза. Очите му бяха приковани в пръстена на ръката му. Въртеше го бавно около пръста си и едрият сапфир хвърляше сини отблясъци. Единият от войниците го потупа по рамото. Ху се обърна и тръгна като насън пред войниците. Широките му плещи бяха приведени под широката ловджийска дреха. Съдията обяви:

— Следващото заседание на съда ще бъде утре сутринта. На него обвиняемият доктор Лю ще бъде осъден на дългогодишен затвор за лъжесвидетелство, укриване на съществени улики и непрофесионално поведение. Съдът се оттегля!

Ди отново удари с чукчето, стана и пристъпи към вратата, пъхнал ръце в широките си ръкави.

Всички присъстващи стояха почтително застинали.