Роберт ван Хюлик
Мотив с върба (17)

ГЛАВА XVI

Съдията Ди седеше на бюрото си и подписваше документите, които му подаваше Тао Ган. Когато Ма Жун и Цяо Тай влязоха в кабинета, той остави четката.

— Ху се е оставил да го арестуват съвсем мирно — съобщи им той. — Отдавна минава обед. Успяхте ли да откриете кукловода?

— Да, господарю — отвърна Ма Жун, — двамата с дъщеря му чакат отвън. Другата сестра беше излязла и тъй като вие казахте, че няма нужда от нея, не я изчакахме. В тамошния квартал разбрахме, господарю, че събирачите на трупове готвят размирици. Тези мръсници са се организирали в нещо като полурелигиозно братство, продават муски и разпространяват всякакви зловредни слухове.

Съдията стовари юмрук на масата.

— Само това ни липсваше! — гневно извика той. — Секти! — и след като се поуспокои, добави: — Във време като сегашното такива братства никнат като гъби. Откритите бунтове често започват именно така.

— Имахме малка схватка с тях, господарю — поясни Цяо Тай. — Установихме, че носят скрито оръжие, отидохме в най-близкия военен пост и наредихме да се извикат подкрепления. Сега вече обграждат качулатите. Ние с брат Ма ще отидем до щаба на военната полиция и ще разпитаме задържаните.

— Доктор Лю също беше там, господарю — добави Ма Жун. — Той, изглежда, поддържа доста добри отношения с тези мерзавци. Но когато започнаха истинските неприятности, изчезна. Така че не зная със сигурност дали е в заговор с тях.

— Провери това при разпита на задържаните — нареди съдията. — И веднага щом завършиш доклада, го донеси! А сега ми доведете Юан и дъщеря му.

Съдията направи знак, Цяо Тай и Тао Ган издърпаха два стола отстрани на бюрото му и седнаха.

— Господин Юан и дъщеря му, господарю — съобщи от вратата Ма Жун.

Юан коленичи, след него и Корал.

— Станете! — каза им съдията.

Юан се изправи мъчително и застина с невъзмутимо изражение на лицето и отпуснати покрай тялото ръце. Само очите му изучаваха тревожно съдията. Корал сведе глава и нежните й пръсти нервно заиграха с краищата на копринения пояс. Съдията забеляза, че на дясното й ухо има малка лепенка. — Името ви е Корал, нали? — попита той.

Тя кимна мълчаливо.

— Обикновено на близнаците се дават сходни имена. Защо не сте спазили този стар и почитан обичай, господин Юан?

— Първоначално жена ми ги бе нарекла Сапфир и Корал, господарю. Но преди тринайсет години жена на име Сапфир изчезна от един публичен дом в стария град при доста загадъчни обстоятелства. Реших, че това може да донесе лош късмет на детето ми, затова смених името му със Синьобяло, което пак напомня за цвета на камъка.

— Разбирам — съдията извади обицата и червения камък от чекмеджето и ги постави на писалището си. — Как изгуби тези неща? — обърна се той към Корал.

Тя вдигна глава и когато погледът и се спря върху бижутата, розовите й страни станаха тебеширено бели.

— Добре — сухо каза съдията. — По-добре да изчакаш в преддверието. Тао Ган, изведи я!

Докато помощникът му извеждаше момичето, съдия та Ди внимателно изучаваше Юан, подръпвайки бавно мустаците си. Най-накрая попита:

— Каква е връзката между вас и пребитата до смърт преди шест години прислужничка на Йи?

— Тя беше моя жена — отвърна спокойно кукловодът.

— Защо е била прислужничка?

— Не можех да платя парите, които дължах на господин Ху.

Съдията Ди повдигна вежди.

— На Ху ли казахте?

— Да. Покойният ми баща беше прислужник при господин Ху. Получаваше малко, а семейството ни беше голямо. Немотията накара баща ми да посегне на чужди пари. Господин Ху го хвана и върна откраднатото на собственика. За благодарност баща ми трябваше да му изплати сумата двойно, на месечни вноски. Баща ми почина, след като бе платил едва първата вноска, и ми завеща дълга си. Поради разноските по погребението не можах да платя на Ху навреме и той нареди жена ми да работи при него като прислужничка, като от надницата и щяха да удържат за дълга на баща ми. Общо взето, Ху се отнасяше добре с нея. Но веднъж Йи бил на гости у Ху, видял жена ми и го помолил да му я прехвърли. Така жена ми постъпи на работа в дома на Йи.

— Вие защо не протестирахте? — запита остро съдия та. — Прехвърлянето на слуги е незаконно.

— Как можех да го направя? — удивено възкликна Юан. — Господин Ху беше наш господар и благодетел. Та нали той спаси доброто име на баща ми, като върна парите? — Тогава защо не донесохте за Йи, когато е убил жена ви, и то по толкова жесток начин?

— Аз, синът на прислужник, да изоблича маркиз Йи, предводител на стария свят! — Юан сви насмешливо устни. — Тук във вашия дворец вие знаете твърде малко неща за онзи вид справедливост.

— Ще се опитам да науча — отвърна кратко съдията. — Злоупотребата със служебно положение се наказва строго, но ние не можем да предявим обвинение, ако хората не се оплачат. На портала на Върховния съд, както и на което и да е съдилище в империята виси гонг и всеки гражданин има право да го удари и да съобщи, че иска да се оплаче от някаква несправедливост. Това е не само негово право и привилегия, но и граждански дълг. В империята ни има безпристрастно правосъдие, господин Юан. Така е било през последните две хиляди години, като изключим времената на междуособици и смутове.

— Понеже живея в бедняшките колиби на стария град, възможно е да съм пропуснал да забележа това — саркастично произнесе кукловодът.

— Ако преди шест години бяхте отишли при моя предшественик, щяхте да се уверите — невъзмутимо отвърна съдията. — И тогава нямаше да е нужно да организирате толкова сложно куклено представление, да въвличате дъщеря си в доста безнравствени деяния и да я излагате на сериозна опасност — и тъй като Юан продължаваше да мълчи, съдията продължи: — Изглежда, като кукловод си въобразявате, че и на човешките същества могат да се дърпат конците като на марионетки. Познавате невъздържания темперамент на Ху и грубите му чувствени щения, както и извратената похотливост на Йи. Решили сте, че чрез дъщеря си ще успеете да предизвикате скандал между два мата и че Ху ще убие Йи или обратно. Жена ви е щяла да бъде напълно отмъстена, тъй като убиецът е под лежал на екзекуция. И за да постигнете тази цел, не сте се поколебали да намесите собствената си дъщеря, мило младо момиче, да я оставите да се показва гола пред лъстивите погледи на двама похотливи мъже, да не говорим за опасността един от двамата да я изнасили там на място.

— Корал нямаше нищо против да поеме риска. Тя много обичаше майка си и би направила всичко, за да отмъсти за смъртта и. Прие изцяло плана ми, защото той означаваше отмъщение, но без нашата пряка на меса, без тя или аз да вдигнем ръка срещу бившия си господар. А пък танците с голо тяло според мен са доста изтънчено изкуство. То не развращава сериозния изпълнител. Само порочният гледа на него с порочни очи.

— Да предположим, че тези развратни мъже се бяха опитали да изнасилят дъщеря ви още там, в галерията.

— Съдържателят на „Петте благословии“ неизменно я придружаваше. Той е най-добрият ми приятел и чудесен барабанист.

— Знам го — гневно възкликна Ма Жун. — Един гърбав дребосък! И вие му доверявахте…

— Този гърбав дребосък е най-големият майстор в хвърлянето на нож в града, господин Ма — със скромно достойнство го прекъсна Юан. — И е човек, който не знае що е страх. Освен това Йи беше убеден, че Корал е професионална куртизанка, а гърбавият — неин сводник. Всъщност той на няколко пъти се пазари с него да откупи Корал. Йи вярваше, че тя ще стане негова собственост, за да прави с нея каквото си ще, стига да се споразумее за цената.

— Другата ви дъщеря знаеше ли за плана? — попита Ди.

— О, небеса, не, разбира се! — възкликна притеснено Юан. — Винаги съм и казвал, че майка й е загинала при нещастен случай, когато е работила в къщата на Йи. Паднала е в дълбок кладенец. Ако Синьобяло беше научила истината, незабавно щеше да отиде и със собствените си ръце да удуши Йи. Тя е много добро и прямо момиче, но е с буен нрав и много упорита. Науми ли си нещо, дори и аз, баща й, не мога да я разубедя. Корал е съвсем друга. Тя е мила и покорна, вниманието й е погълнато изцяло от музиката и танците — той поклати примирено глава и продължи: — Всичко вървеше добре до миналата нощ. Корал отиде там, без да ме предупреди, при това сама. Тя…

— Предпочитам да чуя останалото от самата нея — прекъсна го съдията. — Доведи я тук, Тао Ган!

Когато девойката отново застана пред съдията, той я погледна внимателно и каза спокойно:

— Твоят баща току-що разказа за плана за отмъщение за смъртта на майка ти, Корал. Сега искам да чуя от теб какво точно се случи миналата нощ.

Момичето погледна стеснително съдията и заговори с нежен глас:

— Вчера по обед отидохме със сестра ми на пазара, за да потърсим пресни зеленчуци. Изведнъж никой ме дръпна отзад за ръкава. Беше господин Йи. Ужасно се изплаших, но той ми заговори много учтиво: „Как си, Корал? Това твоята близначка Синьобяло ли е Прочутата акробатка. Познавам добре баща ви още от времето, когато работеше при моя добър приятел Ху.“ Не можех да проумея как е научил истинската ми самоличност, само успях да промърморя нещо и се поклоних дълбоко. Сестра ми направи същото. После разменихме някакви общи приказки и Йи заяви, че искал да поговори с мен насаме по някакви семейни въпроси. Щом сестра ми се поотдалечи, държанието му веднага се промени. Нарече ме с ужасни, обидни имена и ми каза, че един от подчинените му ме видял, когато съм отивала при него, и ме разпознал. Съобщил му, че съм дъщеря на Юан. „Баща ти винаги е бил голям мошеник“ — изсъска той. После се закле, че ще каже на Ху, двамата ще отвлекат баща ми и ще го изтезават до смърт. Замолих го да ни прости, след дълги увещания той се съгласи и каза: „Добре, обещавам, че ще оставя баща ти на мира, при условие че танцуваш още веднъж за мен. Ела довечера, но сама, ясно ли е!“ — страните на момичето пламнаха. То вдигна очи към съдията и продължи примирено: — Много добре съзнавах, господарю, че поканата на Йи не беше само заради танците. Но аз бях готова и да му се отдам, ако трябва, защото така можех да запазя живота на баща си. Обещах му, че ще отида. На сестра си разказах някаква измислица, на баща си обясних, че отивам при една приятелка. Пристигнах у Йи в уречения час. Бях си взела и китарата, надявах се да спечеля време със свирене. Йи ме въведе вътре. Беше сам и в добро настроение. Разбърбори се за какво ли не, докато ме водеше към стаичката в галерията. Предложих му първо да му посвиря и попея, но той не пожела. Каза ми усмихнат, че нямало от какво да се страхувам, просто за последен път искал да ме види да танцувам, това било всичко. Аз се съблякох и излязох в галерията. Йи седеше до масата в кресло то си. Забелязах, че беше преместил леглото в среда та на еркера и явно имаше намерение отново да дразни Ху, като ме накара да танцувам върху леглото, за да ме вижда той от балкона си. И наистина Йи ми каза да се кача на леглото. Но не знаех как да започна танца си, защото нямаше барабан, който да ми дава такт. Йи отпиваше от джинджифиловата напитка и ме наблюдаваше как стоя и се чудя какво да правя. Ужасно се притесних. Изведнъж Йи се усмихна и каза: „Ела тук и си вземи от сладките, много са хубави!“ Щом стигнах до масата, той внезапно скочи, сграбчи ме за косите с лявата ръка така, че едната ми обица се счупи, а в другата ръка, която измъкна зад гърба си, стискаше камшик. Започна да ми крещи и да ме нарича с най-вулгарни имена. Заплашваше, че ще ме убие по същия начин, по който бил убил майка ми, на същото легло. После пусна косата ми и ме шибна силно с камшика през гърдите. Залитнах назад и паднах на кушетката, покривайки лицето си с ръце, в неизразим ужас. Внезапно Йи затихна. Погледнах през пръстите си и видях, че гледа към прозореца на еркера. Върху бамбуковите щори бе легнала голяма черна сянка. Аз се възползвах от случая, скочих бързо и се мушнах в малката стаичка, грабнах си дрехите и китарата и се затичах презглава надолу по стълбите. В коридора се облякох криво-ляво и побягнах през двора. Наоколо нямаше жива душа и излязох през малката вратичка в желязната порта, като я дръпнах след себе си — момичето въздъхна дълбоко. Ма Жун му предложи чаша чай, но Корал поклати глава и продължи: — Скитах като обезумяла из пустите улици и гадаех какво ли е станало. Очевидно господин Ху е дебнел Йи и когато ме е видял гола върху леглото, избухливият му темперамент е надделял, преплувал канала и се е покатерил на еркера. Но когато е влязъл вътре, Йи му е казал коя съм всъщност, и това е усмирило гнева му. Тогава двамата са седнали да обмислят някакъв ужасен план, с който да ни съсипят напълно. Отново ме обзе паника и се опитах да си възвърна духа, като попея. Но тогава дойдоха онези страшни черни мъже, после и докторът… Това беше най-ужасната нощ, която съм преживявала — в очите й блеснаха сълзи, тя ги изтри бързо и продължи: — За щастие сестра ми я нямаше у дома. Баща ми не ми се кара, но каза, че незабавно трябва да напуснем града, за да избегнем отмъщението на Ху и Йи. Когато научихме, че Йи е убит…

Гласът и се задави. Тя погледна смутено съдията, който бавно поглаждаше бакенбардите си, облегнат назад в креслото.

— Благодаря, госпожице Юан — каза той. — Това наистина е ужасно изпитание а теб. Но ти си сърцато момиче, а и много млада. Младите забравят лесно, това за нещастие е привилегия, отнета на по-възрастните — и като се обърна към кукловода, продължи с по-мек глас: — Защо включихте в кукленото представление онази зловеща сцена с убийството на жена ви?

— За да поддържам омразата си жива, ваше превъзходителство — отвърна Юан. После погледна встрани. Изведнъж бръчките по живото му актьорско лице станаха по-дълбоки. — Имах известни съмнения… навремето. За нещата изобщо. Мислех за средата, в която бе отрасъл Йи, за целия този стар свят с неговите овехтели представи и домогвания, за цялата му немощ и усещане за безсилие… — той погледна извинително съдията и добави: — Като че ли куклите ми навяваха тези странни мисли. Когато срещнах господин Ма в кръчмата, пак се бях отдал на мрачното си настроение и изведнъж почувствах, че ми е необходимо отново да… погледна сцената, да говоря за това — той поклати глава, замисли се и когато заговори, гласът му беше възвърнал предишната си увереност. — Така или иначе, планът ми излезе успешен. Ху и Йи явно са се скарали и Ху е убил Йи. А вие, доколкото зная, сте арестували Ху. Напълно съзнавам, ваше превъзходителство, че трябва да поема пълната отговорност за действията си — завърши той.

Съдията се вгледа в измъченото му лице, после внезапно се обърна към Корал:

— Йи плати ли ти за изпълнението, госпожице Юан?

— Не, господарю. Той на няколко пъти пожела, но гърбавият Юан все му казваше. че всичко ще се включи в една окончателна уговорка.

— В такъв случай — каза съдията — срещу вас, господин Юан, няма никакво обвинение. Нито срещу дъщеря ви. Не е било правилно да се опитвате да се намесвате в работата на правосъдието, но на тази основа ще бъде много трудно да се изгради обвинение срещу вас. Още повече кой би могъл да каже дали Ху и Йи. не са имали и други сметки за уреждане помежду си. освен ревността към дъщеря ви? А що се отнася до нея, няма закон, който а забранява на едно момиче да танцува безплатно, дори и голо. Ето, вземете украшенията си, госпожице Юан. Червеният цвят отговоря точно на името ви — Юан понечи да каже нещо, но съдията вдигна ръка. — Йи беше жалка отломка от, една жестока епоха — мрачно каза той. — А безпристрастното правосъдие, за което преди малко говорех, господин Юан, изисква неговият убиец, при все че е освободил света от едно свирепо чудовище, да бъде обезглавен, освен ако не се докаже, че убийството е станало непредумишлено. Защото, ако на хората се разреши сами да раздават правосъдие, силата на закона ще бъде сломена и всеки ще бъде оставен на произвола на другите. Аз арестувах Ху, защото се е опитал да обезчести дъщеря ви Синьобяло.

— Ху е оскърбил Синьобяло! — възкликна Юан. — Кога?

— По-добре сам я разпитайте — отвърна сухо съдия та.

— Това момиче никога нищо не казва — ядно изрече кукловодът.

— Както и да е — продължи съдията, — опитът за, изнасилване е углавно престъпление, така че главата на господин Ху ще падне на дръвника. Предайте това, на дъщеря си, кажете и, че съм го потвърдил. Искам духът й да е в покой. Можете да се оттеглите.

Юан и дъщеря му паднаха на колене и се впуснаха, в благодарности. Съдията им направи знак да се изправят.

— Ако искате да ми направите услуга — каза той обръщайки се към Юан, — разяснете из стария свят, че за бедни и за богати, за големци и за простия народ справедливост има. И че дори във време като днешното, когато стотици измират от чума всеки ден, насилствената смърт на всеки един без изключение ще бъде проучена най-внимателно и виновникът наказан. Довиждане!

Ма Жун изпрати кукловода и дъщеря му до вратата. Когато се върна, лицето му грееше от радост.

— Как успяхте да разнищите какво се е случило, господарю?

Съдията Ди отново седна в креслото си.

— Твоят разказ за срещата ти в кръчмата с Юан ми подсказа, че кукловодът е емоционално свързан с убийството на жената. Толкова силно и дълбоко свързан, че е трябвало да показва тази сцена и да говори за целия ужас, та дори и с напълно непознат човек като теб. Ако знаеше, че си мой помощник, щеше да е различно. В такъв случай бих приел, че престъплението не е свързано лично с него, но че е чувал за тази история и е искал Йи да получи наказание за злодеянията си. Измайсторил е сцената с убийството, надявайки се да доведе до знанието на властите това престъпление и да възбуди интереса им към едно старо деяние. Такъв заобиколен начин на действие е съвсем присъщ за обикновен човек от народа. Второ, когато открих, че прислужничката на Йи Касия някога е била любовница на Ху, разбрах, че нейните показания са били изкусна смесица от лъжи и истина, за да ни насочат по лъжлива следа. След като е открила тялото на Йи, Касия вероятно е огледала галерията за възможни следи от убиеца. Досетила се е, че сигурно е бил силен мъж, когато е видяла мокрите отпечатъци върху перваза на прозореца, и веднага е заподозряла Ху. Помислила си е, че той се е покатерил по колоната и е влязъл през прозореца в галерията, затова е избърсала следите. В бързината не е забелязала изцапаното с кръв парче плат зад колоната. Докато е разказвала на сина си за убийството, се е сетила за танцьорката и сводника и, които момчето е виждало, и е решила да насочи подозренията към тях, за да спаси Ху. Споменала е за това на момчето, но то е отвърнало, че мъжът е бил нисък. Тя се е опитала да го убеди, че тъмнината го е заблудила и че сводникът всъщност е едър мъжага, каквито са повечето хора от този занаят. И момчето е трябвало да опише пред нас мъжа имен но така. Но то не е било напълно убедено, че осветлението го е подвело, а и се е страхувало да не създаде неприятности на девойката, от която е било запленено. Това беше причината за нервността му, когато го разпитвах за танцьорката и спътника и. Фактът, че Ху ми описа сводника като възрастен мъж със стърчащи нагоре рамене, трябваше да ме подсети. Все пак малко по-късно свързах някои привидно нямащи нищо общо помежду си, дори противоречащи си факти и всичко си дойде на мястото. От онзи приятел от тайните служби, който прилича на гущер, научих, че Порфир е самозвана куртизанка. Може би се бе явила единствено за да посее раздор между Ху и Йи. Юан има дъщеря на име Корал, добра певица. Сам я чух долу от улицата, а младият вратар на Йи е бил направо запленен от нежния и глас. Коралът и порфирът са камъни, които донейде си приличат. Когато човек си измисля фалшиво име, обикновено избира нещо, напомнящо истинското. Предполагам, заради някакъв неосъзнат страх, че ще изгуби истинската си самоличност, ако използва име, което няма нищо общо с неговото. Оттам заключих, че убитата прислужничка трябва да е била близка родственица на Юан и че той като кукловод и артист е решил да устрои представление на отмъщение с Корал в главната роли. Извън редното положение е идеалното време за осъществяване на подобен замисъл, тъй като Йи е изпратил всичките си слуги в планината, а проститутките от публичните домове отказвали да го посещават. Грешката на Юан е била, че е искал да поеме отговорността на Автора на пиесата — по устните на съдията премина лека усмивка и той добави: — Аз съм последният човек, който би го обвинил за това. Защото, небето ми е свидетел, също ми се е случвало да допускам тази грешка! Да пийнем сега по чаша чай. После трябва да се преоблека, наближава времето за заупокойната служба у Мей.

— С ваше позволение, господарю — каза Ма Жун. — С Цяо Тай бихме искали още сега да отидем до военната полиция и да разберем как върви обграждането и укротяването на събирачите на трупове.

— Разбира се. Все пак първо се отбий в градската канцелария. Трябва да бъде издадена заповед до на шия приятел Юан, че се отменя нареждането за арестуване на „Порфир“ и нейния спътник. Иначе Корал и Юан ще бъдат изтормозени от всякакви нехранимайковци и главорези от онези квартали, жадни за наградата. Тао Ган, ти ще ме придружиш у Мей!