Роберт ван Хюлик
Мотив с върба (12)

ГЛАВА XI

Ма Жун и Цяо Тай чакаха на мраморната тераса. Съдията Ди хвърли поглед към измъчените им, изпоцапани със сажди лица и попита делово:

— Какво става?

— Вече всичко е спокойно, господарю — умърлушено отвърна Ма Жун. — Пред хамбара се беше събрала тълпа от около четиристотин здрави мъже, май че все от стария свят, ако се съди по говора им. Ние с Цяо Тай за късмет тъкмо оглеждахме решетките на клоаките и веднага разбрахме, че става нещо. Когато стигнахме до площада, те вече къртеха павета от настилката и замеряха двайсетината постови при хамбара. Малко по-горе бяха заели позиция други двайсет души от нашите с лъкове. Не можехме да пожертваме хората си, господарю, да ги оставим на разярената тълпа. Почнахме да си пробиваме път към тях, разбутвахме размирниците с плоското на мечовете и ги убеждавахме да се държат като мирни граждани, но някои от подбудителите се разкрещяха „Хвърляйте камъни по кучетата на избягалия император!“ и не искаха да чуят разумна приказка. Надойдоха други с горящи факли и започнаха да ги хвърлят по момчетата, а после и по покрива на хамбара — гласът му стана съвсем дрезгав и замлъкна. Ма Жун си наля чаша чай и продължи: — Първо наредихме на постовите да се построят в каре и да се опитат да отблъснат тълпата с дългите алебарди. Но работата отиваше на зле, тези двайсет души щяха да бъдат претрепани с камъни и когато хамбарът със зърното пламна в единия край, заповядахме на ония с лъковете да стрелят — Ма Жун изплю последната глътка чай зад парапета на терасата. — Не беше красива гледка, господарю — мрачно изрече той. — Вие ги знаете тия нови стрели с железни кръстовидни остриета. Като нищо пробиват обикновена броня, а имат и зъбци. В битка вършат много добра работа, но да ги използваш срещу цивилна тълпа, е гадна, мръсна работа, господарю. Видях двама мъже, нанизани на една и съща стрела като на шиш… И така, нашите момчета стреляха на два пъти, първо в метежниците отзад, после в онези отпред и тълпата се разбяга, като влачеше ранените. Останаха трийсетина души убити.

— Убивайки тези трийсет души — със суров глас изрече съдията, — вие сте спасили безброй граждани от гладна смърт. Ако тълпата беше опожарила и разграбила хамбара, триста-четиристотин души щяха да се налапат до насита тази нощ и толкоз. А после? Но ако храната се разпределя правилно на равни дажби, запасите ще стигнат за цялото население още за месец. Не е било приятно, но какво да се прави!

— Ако старият Мей беше жив, нямаше да има бунт — промърмори навъсено Тао Ган. — Мей успяваше да се справи с недоволната тълпа. Когато разпределяше ориза на пазара, той им говореше, че трябва да бъдат търпеливи, че скоро ще завали и тогава дъждът ще измие заразата от града. И те му вярваха.

Съдията вдигна глава и се вгледа в небето.

— Не се усеща и полъх — с омерзение каза той и се отпусна в креслото си. — Седнете! — нареди рязко на помощниците си. — Ще ви разкажа за убийството на Йи. Случаят е доста необикновен и за малко ще ви откъсне от проблемите на града.

Тримата мъже придърпаха столовете си до масата и насядаха. Тао Ган наля пресен чай и съдията Ди заговори. Описа подробно какво точно са открили в имението на Йи с Тао Ган, предаде и разговора с Ху. Докато говореше, със задоволство наблюдаваше как сивите напрегнати лица на Ма Жун и Цяо Тай полека се отпуснаха и двамата с нарастващ интерес следяха разказа. Когато свърши, Ма Жун възкликна възбудено:

— Ху е убиецът, господарю! Паднало му е случай да го направи, имал е и физическата сила да се възползва от този случай. Освен това и мотив — ревността към Йи, който бил турил ръка на танцьорката.

— А Йи нарочно е счупил вазата, за да ни остави улики срещу Ху, да ни насочи към неговата вила от мотива с върба на вазата — добави Цяо Тай. — Счупена ваза или делва могат да бъдат доста опасно оръжие, ако се използват като тояга, но само уличните побойници ги умеят тези неща. Потомствен благородник като Йи едва ли би се сетил за подобно нещо. Нека арестуваме Ху, господарю!

— Не бързайте! Ху направо надмина себе, опитвайки се да се представи за тъп и избухлив западнал аристократ. И все пак не беше достатъчно убедителен, защото се разкъсваше от силно вътрешно напрежение. Имам ясното усещане, че танцьорката Порфир е нещо странично в един много по-голям сблъсък. За това той ни разказа всичко за нея и за това, как го побърквала нейната чувствена красота. Не си даваше сметка, че по този начин едва ли не сам си слага главата на дръвника. Това най-силно ме кара да не бързам с изводите си по отношение на него. Засега друго няма.

Тао Ган подръпваше острата си брадичка.

— Искреното признаване на изобличаващи полуистини си е номер на изпечените престъпници — обади се той. — Друго, което ми се стори подозрително, е, че Ху не прояви никакъв интерес как точно е бил убит Йи.

— Но за окото му все пак се заинтересува — уточни съдията.

— Заради песничката, нали? — попита Цяо Тай.

— Тези стихчета, изглежда, сериозно го тревожат — каза съдията Ди. — Не виждам защо. И друго ми се иска да узная: Защо Порфир е рискувала да си навлече неприятности и от Ху, и от Йи, като е разпалвала съперничество помежду им? Йи е богат, Ху е беден, защо тя се е изложила на опасността да загуби един добър клиент, правейки мили очи на Ху? О, да, забравих да ви кажа, че слугинята на Йи и Ху потвърдиха нашите съмнения относно доктор Лю. Личният му живот е доста съмнителен. Явно мъжът е похотлив и това ме кара да се тревожа за госпожа Мей, около която се навърта. Тя е все още хубава жена и доста беззащитна след смъртта на съпруга и. Постъпих глупаво, като пратих Лю със съобщение за нея. Тао Ган, иди да видиш дали старши писарят се е върнал.

— Да се върнем на положението в стария град, господарю — предложи Ма Жун. — Изглежда, събирачите на трупове започват да се превръщат в заплаха. Както знаете, броят на стражниците е намален докрай, за да има достатъчно хора, които да събират мъртъвците. Но към тях са се примъкнали всякакви скитници и негодяи. Естествено, не може много-много да се придиря при избора, защото работата не е за завиждане. Но си е истина, че за някои черните качулки са не толкова защита от заразата. Всъщност така ходят маскирани и се възползват от това, за да ограбват хората, чиито починали близки прибират.

Съдията Ди стовари юмрук върху писалището.

— Като че ли не ни стигат другите неприятности! Нареди на стражниците от градското съдилище да държат под око тези бандити, Ма Жун! Първият, когото хванат да краде, да бъде бичуван пред всички на площада. И да се знае, че при по-сериозни престъпления ще бъдат обезглавявани на място. Трябва да ги сплашим сурово, иначе положението ще се изплъзне от контрол.

Появи се Тао Ган, следван от старши писаря.

— Съставихме списък на ценните вещи в имението на Мей, ваше превъзходителство — почтително заговори възрастният мъж. — Домоуправителят ни помагаше, за щастие вече е здрав. Също така запечатахме сандъка и касите до пристигането на братовчеда на починалия. Погрижих се тялото да бъде облечено и поставено във временния ковчег, както подобава.

— Доктор Лю беше ли там?

— О, да, ваше превъзходителство. Той много ни помогна при описването на имота. Когато си тръгвахме, обсъждаше разни домашни въпроси с госпожа Мей.

— Благодаря ти — когато писарят напусна залата, съдията каза ядно: — Точно както си мислех! Надявам се, че веднага след погребението госпожа Мей ще замине за планинското имение.

— Трябвало е да го направи още преди три седмици — отбеляза сухо Тао Ган. — Най-обикновената предпазливост го изисква. Ще добавя, господарю, че макар госпожа Мей да има вида и обноските на истинска дама, аз имам известни съмнения за нея. В досието на Мей намерих регистрация за брака, сключен преди тринайсет години. Но за съпругата няма други данни освен името, презимето и възрастта. Проверих и втори път, порових доста, но не открих и думичка за нея или за семейството й. Няма да се учудя, ако се окаже куртизанка, откупена от стария Мей.

Ма Жун и Цяо Тай си размениха развеселени погледи. Те знаеха, че Тао Ган е неизлечимо подозрителен и че ако не успее да задоволи любопитството си, става ужасно мнителен. Съдията Ди се усмихна.

— А какво става с клоаките в стария град? — попита след малко той със сериозен тон.

— Всичките са препълнени с отпадъци и нечистотии, господарю — отвърна Ма Жун. — Гъмжат от плъхове. Грамадни гнусни гадини с дълги голи опашки. И най-едрата котка не смее да им излезе насреща. Накарах нашите хора да затворят с железни решетки отворите. Бедняците от колибите ми разказаха, че се случвало плъховете да отхапят пръст от ръката или крака на спящ човек. Дори били нагризали и убили едно пеленаче.

— Трябва да отворим шлюзовете, които свързват клоаките с канала, и то веднага — каза бързо съдията. — Тогава ще се прочистят и плъховете ще се махнат, защото ще изчезнат нечистотиите, които ги привличат. Тао Ган, предай незабавно тази заповед за стражите от Източната и Западната врата! — Щом Тао Ган излезе, съдията се обърна към Ма Жун и Цяо Тай: — Каква е следващата ви задача за през нощта? — попита той.

— Мислехме да подремнем малко, господарю — отвърна Ма Жун, — а после отново да обиколим постовете. Брат Цяо ще поеме горния град, аз — долния. Нали ви казах, хората не достигат и е добре момчетата да бъдат окуражавани с по някоя дума. Тази липса на хора започва да се превръща в сериозно затруднение, господарю, както пролича и при безредиците пред хамбара. Не може ли да наредите на командира на дворцовата гвардия да ни отпусне стотина пехотинци?

— Разбира се. Кажи на старши писаря да състави заповед, веднага ще я подпиша. Императорският дворец е заграден с широки ровове и високи стени и лесно се отбранява. А и тълпата търси храна, не просто плячка — той се замисли за миг и добави: — Ма Жун, когато наближиш моста Полумесец, хвърли един поглед към къщата на Ху. Току-виж ни излязъл късметът да го сварим с компания. Когато бяхме при него с Тао Ган, имах чувството, че чака някого. Не изключвам възможността да има връзка с тази танцьорка Порфир и тя да го посещава. Сега, докато Ху е сам, имат възможност да се срещнат незабелязано. Завариш ли момичето там, арестувай и двамата. Наредих да се потърсят из публичните домове сведения за тази танцьорка. Но хората са толкова заети, че се съмнявам дали ще се намери някой да свърши тази работа. Сега е най-добре вие двамата да идете да си починете. Измийте се и поспете — съдията огледа разтревожено Ма Жун и попита: — Да не са те ударили с камък при складовете?

Ма Жун попипа цицината на челото си и се усмихна почти самодоволно.

— Не, господарю. Стана малко сбиване в кръчмата „Петте благословии“, докато чаках Цяо Тай. Исках да помогна на едно момиче, нападнато от цяла банда нехранимайковци. Спънах се и си ударих главата в ръба на масата. А момичето, както се оказа, нямаше нужда от моята помощ. Беше майсторка на тежките ръкави, нали сте чували за тях?

— Много интересно! — каза съдията Ди. — Чувал съм за това умение. Наистина ли е толкова опасно, колко то разправят?

— И още как! Докато се усетя, едно момиче накара четирима главорези да си плюят на петите. Счупи ръката на единия от негодниците, при това само с един ръкав.

— Мислех, че винаги се използват два — отбеляза съдията. — Като при боя с два къси меча, който също е номер на долните жени.

— Тя не е долна жена! — разгорещено възрази Ма Жун. — Дъщеря е на един пътуващ кукловод. Нещо като акробатка, но иначе много добро, възпитано и образовано момиче.

— Нейната сестра близначка Корал — намеси се Цяо Тай — пък се оказа същата онази девойка, която доктор Лю задиряше тази вечер.

— Нея не съм я виждал — безразлично отговори Ма Жун. — Но сестра й Синьобяло е изтънчена и силна жена. Сдържано, почтено момиче, което няма нищо общо с ония вулгарни кресльовци, каквито често се срещат сред пътуващите актьори.

Съдията погледна въпросително Цяо Тай. През всичките години, откак Ма Жун беше на служба при него, винаги за съжаление бе показвал предпочитание към вулгарните и кресливи жени. Цяо Тай повдигна вежди в скептично изражение. Съдията Ди се изправи.

— Сега ще прегледам документите, които са постъпили в канцеларията. Ще се видим утре на закуска. Всъщност днес, полунощ отдавна мина!