Ърл Стенли Гарднър
Ленивият любовник (3)

ГЛАВА III

Десет минути след като Олрид си бе отишъл, Гърти влезе на пръсти в кантората на Мейсън и съобщи със страхопочитание:

— Ах, мистър Мейсън, президентът на банката е в приемната.

— Кой? — попита Мейсън.

— Мистър Мървин Канби, президент на Фармърс, Мърчънтс енд Меканикс банк. Иска да ви види във връзка с нещо поверително.

— Нека влезе — каза Мейсън.

— Веднага ли?

— Веднага!

— Добре, мистър Мейсън. Мислех… че-е по-добре да дойда при вас, отколкото да телефонирам.

— Отлично, Гърти. Нека влезе.

Мейсън и Дела Стрийт се спогледаха, когато Гърти изчезна зад вратата.

Мървин Канби, студен, посивял мъж със сива коса, сиви вежди, сиви мустаци и сиви очи се усмихна сърдечно първо на Дела Стрийт, после на Мейсън. Но от него не се излъчваше топлота и държането му съвсем ясно показваше, че идва по важен делови въпрос.

— Седнете, моля — покани го Мейсън.

Канби се настани на стола и каза:

— Ще говоря без заобикалки, мистър Мейсън. Аз съм зает човек, а и вие — също.

Мейсън кимна.

— Депозирал сте два чека в банката ни, мистър Мейсън. Единият е издаден от клон на нашата банка на ваше име за сумата две хиляди и петстотин долара и е подписан от Лола Факсън Олрид.

Мейсън мълчеше в очакване банкерът да продължи:

— Другият чек — поде Канби — е издаден от клона на Първа национална банка в Лас Олитас. Също на ваше име. Също за сумата две хиляди и петстотин долара. Когато сте представил чековете, вие сте помолил касиера внимателно да ги провери.

— Мис Стрийт направи това.

— Мога ли да попитам, мистър Мейсън, дали това е било по ваше нареждане?

— Разбира се.

— Защо?

— Защото исках да се уверя, че чековете не са подправени.

— Това не е обичайната практика.

— Може би не.

— Имахте ли основание да смятате, че чековете не са редовни?

— Трудно ми е да отговоря. Бихте ли ми казал първо защо дойдохте?

— Касиерът се колебаеше. След като сте си отишъл, той влезе в кабинета ми и поиска моя съвет. Проверих чековете и изпратих да повикат експерта ни по почерци.

— Колко странно! — възкликна Мейсън.

— Единият чек ме озадачи. Исках да сверя извода си с професионалист. Разбира се, засега преценката му не е окончателна… тоест за единия чек. Колкото до другия, положението е различно.

— В какъв смисъл?

— Чекът за нашата банка очевидно е бил подписан от Лола Факсън Олред. Чекът от клона на Първа национална банка в Лас Олитас вероятно е подправен.

— Дявол го взел! — не се сдържа Мейсън.

— Това е истината. Фалшифицирането може да се демонстрира.

— Как?

— С помощта на микроскоп. Някой е откопирал подписа върху чека посредством индиго. Това е един от най-старите методи за фалшифициране и е разновидност на формулата за прекопиране. Дадено лице взима документ с оригиналния подпис на човека, чието име иска да подправи. Слага лист индиго под подписа, а документа, който трябва да се фалшифицира, под индигото. След това много леко фалшификаторът прекарва клечка за зъби или някакъв инструмент със заострен връх по линиите на оригиналния подпис. Натискът е слаб и оставя едва забележим отпечатък от подписа върху хартията отдолу.

— А после? — попита Мейсън.

— После фалшификаторът взима писалка, обикновено писалка с черно мастило, флумастер или какъвто и да било туш.

— Продължавайте.

— И очертава завъртулка след — завъртулка, чертица след чертица върху откопирания с индиго подпис. Откровено казано, мистър Мейсън, така се получава превъзходен фалшификат, който, ако е умело направен, може да бъде установен само от експерт — донякъде в зависимост от възрастта, манталитета и емоционалността на лицето, подправило подписа. Писалката естествено се движи по-бавно, отколкото при автентичен подпис. Следователно, ако човекът е нервен, съществува по-голяма вероятност от микроскопични неравности в линиите на подписа поради трепет на ръката. Но ако фалшификаторът има сигурна ръка и не е в състояние на нервна възбуда, подправеният документ може да бъде много убедителен.

Мейсън само кимна.

— Въпросният чек — продължи Канби — е бил подправен от човек, минал средната възраст или може би в стресово състояние. Докато с просто око нищо не се забелязва, под микроскоп ясно личат леко изкривени линии.

— Удивително! — възкликна Мейсън.

— И така, исках да вляза във връзка с вас и да разбера какво точно знаете за този чек.

— Защо не се свържете с мисис Олрид?

— Опитахме се. Както изглежда, тя отсъства точно сега.

— Знаете ли къде е?

— Като че ли пътешества с приятели с кола. Съпругът й явно не се тревожи, няма ни най-малка представа къде е в момента и очаква тя да му се обади отнякъде. Твърди, че е заминала със свои приятели, които се интересуват от фотография и просто кръстосват щата.

— Никак ли не го безпокои отсъствието й?

Канби хвърли проницателен поглед към Мейсън:

— Има ли причина за това?

— Не се дръжте така с мен, Канби. Въпросите ми имат единствената цел да ви помогна. Ако възприемате такава тактика, ще зарежа цялата тази история.

— Естествено, вие депозирахте чека — наблегна Канби.

— Разбира се, и ще ви кажа откъде го имам. Дойде по пощата в плик и нищо повече не мога да ви кажа.

— Това поставя банката в много затруднено положение — загрижено отбеляза Канон. — Съществува възможност, Мейсън, и чекът, издаден от нашата банка, да е подправен.

— Мисля, че казахте, че експертът ви е обявил подписа за автентичен?

— Той направи предварителна проверка и заключи, че вероятно подписът е автентичен. С други думи, все още не е открил дали не е фалшификат.

— Е, добре — попита Мейсън — какво целите? Нима дойдохте да ми съобщите, че няма да уважите чека?

— Не, не, ни най-малко.

— Тогава?

— При тези обстоятелства ми се стори, че е добре да знаете и може би да изтеглите чека за известно време.

— Но касиерът ви казва, че чекът е валиден. Експертът ви също смята, че не е подправен.

— Но чекът, който беше депозиран заедно с него, безспорно е подправен, много умело подправен.

— И така?

— Това ни кара да проверим внимателно и другия чек.

— Бога ми — извика Мейсън, — проверете го най-щателно. Точно Това исках. Точно това ви казах да направите.

— Бих желал да зная нещо повече относно обстоятелствата, при които са получени тези чекове, мистър Мейсън. И, надявам се ще се съгласите с мен, че най-сигурното нещо в случая е да забавим плащането, докато се свържем с мисис Олрид.

— Подправен ли е чекът?

— Не зная.

— Ще уведомите ли полицията?

— Това би било рисковано — Канби неловко се поразмърда на стола си. — Семейството е много заможно, мистър Мейсън.

— Вижте какво, вие имате адвокат. Не съм ваш адвокат. Защо не се посъветвате с него? Държите в ръцете си чек, който може да е фалшифициран. Ако е така, трябва да задържите престъпника.

— Естествено — промърмори Канби, — засега експертът ни не е открил нищо особено. Може би ще му са необходими няколко дни. Дори тогава може да се натъкне на някои трудности. Общо взето, мистър Мейсън, банката носи отговорността, ако изплати чек с подправен подпис, докато изплащането на чек с подправена стойност е небрежност.

— Простете, Канби, но това си е ваша работа — засмя се Мейсън.

— Но чекът е ваш… чекът с подправен подпис.

— Прав сте — отвърна Мейсън.

— И ние не можем да го изплатим.

— Това е ваш проблем, Канби.

Гърти се появи на вратата с телеграма. Мейсън се обърна към Дела Стрийт:

— Вижте какво пише, Дела.

Дела Стрийт отвори телеграмата, погледна Мейсън малко странно, после отмести очи към Канби.

— Хайде, прочетете я — подкани я Мейсън.

Дела Стрийт му я подаде. Мейсън я прегледа набързо, изсумтя, след това я прочете гласно:

„Изпратих ви чек за 2500 долара защитете дъщеря ми в случай че се нуждае от помощ не я разпитвайте.

ЛОЛА ФАКСЪН ОЛРИД“

— Телеграмата е изпратена от Спрингфийлд — отбеляза Мейсън и я подаде на банкера.

Канби я огледа и каза:

— Телеграмата е изпратена в девет часа тази сутрин от Спрингфийлд. В нея се говори за чек от две хиляди и петстотин долара, но всъщност, както разбирам, вие сте получил два чека по две хиляди и петстотин долара.

— Точно така. Единият от тях очевидно е фалшифициран.

— Да, да, прав сте.

— Другият чек очевидно не е. Мисис Олрид иска да помогна на дъщеря й. Ако забавите плащането, носите отговорност.

— Е, да, тази телеграма напълно удовлетворява банката ни. Ще прехвърлим две хиляди и петстотин долара на вашата сметка, мистър Мейсън.

— От това ми става ясно — нехайно подхвърли Мейсън, — че сметката на мисис Олрид е достатъчно голяма, за да покрие чека.

— Сметката й е твърде внушителна, мистър Мейсън — усмихна се банкерът.

— Мъртви пари?

— Обича да има големи банкови сметки, предполагам.

— Известно ли ви е нещо за сметката й в Лас Олитас?

— Не.

— Е, благодаря ви, че дойдохте — малко рязко каза Мейсън и Канби разбра, че срещата е приключила, ръкува се и си тръгна — един мрачен мъж, явно неудовлетворен от разговора.

Щом вратата след него се затвори, Мейсън се обърна към Дела Стрийт:

— Ето ви един типичен банкер, Дела. Експертът по почерци не открива нищо нередно в първия чек, само че банката се опасява да изплати сумата. После пристига телеграма с написан на машина подпис, но на жълта официална бланка и ето че банката прелива от любезност. Всеки може да изпрати каквато си ще телеграма и да напише каквото си ще име… но банкерите приемат всичко, което изглежда „нормално“ — и се плашат до смърт от необичайното. Идеалният подход към банкер е да бъдеш банален. Отидете в приемната, Дела. Обадете се на частния детектив Пол Дрейк да дойде при мен. Искам да открия кой всъщност е изпратил тази телеграма.