Ърл Стенли Гарднър
Ленивият любовник (16)

ГЛАВА XVI

Часовникът на стената на помещението за свиждания при затвора показваше девет и десет сутринта. Мейсън седеше от едната страна на здравата стоманена решетка, разделяни на две стаята. Мисис Олрид седеше от другата. В отдалечения ъгъл полицейска инспекторка чакаше адвокатът да свърши разговора си със своята клиентка.

— Какво казахте на лейтенант Трег? — попита я Мейсън.

— Нищо. Изобщо не е разговарял с мен.

— Лошо — заяви Мейсън.

— Защо да е лошо?

Мейсън набързо й предаде версията на Флийтуд. Мисис Олрид внимателно го слушаше. Когато свърши, тя помълча известно време. После припряно сподели:

— Това е абсолютна лъжа, мистър Мейсън.

Мейсън поклати глава:

— Нещо потвърждава версията на Флийтуд. Все още не зная какво точно. Щом Трег не бърза да ви разпита, вероятно разказът на Флийтуд е подкрепен с веществени доказателства от начало до край. От една страна, следите. Обяснението е само едно: вие не ми казвате истината. Флийтуд дълго шикалкавеше за едно, за друго, но когато реши да говори, се справи чудесно. Според неговата версия излиза, че сте извършила хубавичко убийство. И силната й страна е, че в нея са налице подбудите. Налице е и мотивировката. Всичко е превъзходно скроено така, че съдебните заседатели да ви симпатизират, но да решат, че от техническа гледна точка вие вероятно сте извършила убийство.

— Сигурно Флийтуд го е убил, мистър Мейсън.

— Не съм много сигурен — недоверчиво поклати глава адвокатът.

— Но сигурно го е убил! Или е Боб Флийтуд, или съм аз.

— Така изглежда.

— А аз зная, че не съм го убила!

— Иска ми се по някакъв начин да убедя в това и съдебните заседатели.

— Смятате ли, че… съм в опасност?

— Версията на Флийтуд звучи много убедително.

— Дори и за вас?

— Един от принципите в работата ми е винаги да вярвам на клиентите си.

— Ако не бяхте мой адвокат, щеше ли разказът на Боб Флийтуд да ви убеди?

— Вероятно — призна Мейсън. — Исках да разбера какво ще ми кажете по повод това, че сте била в багажника на колата.

— Никога не съм била там.

— А някои друг бил ли е?

— Не.

— Има кръв върху мокета, полицаите са открили това.

— Зная.

— И не можете да дадете никакво обяснение? Носът ви не беше ли разкървавен?

— Не.

— Знаете ли, ако само ви беше хрумнало да разкажете версията на Флийтуд с още малко вариации, за всяко нещо щеше да има обяснение, включително и за кръвта в багажника.

— Но аз ви казах истината, мистър Мейсън.

— Понякога една артистична лъжа може напълно да обезсили истината. Интересното в разказа на Флийтуд е, че е изключително логичен и ви представя в привлекателна светлина пред публиката. Но в същото време ви превръща в техническия убиец на съпруга ви, надява ви примката около шията. Ще ми се да намерите някакво обяснение за кръвта по мокета на багажника.

— Не съм в състояние.

— Хубавото във версията на Флийтуд е, че обяснява всичко — заключи Мейсън. — Предоставя на полицията един превъзходен, великолепен казус.

— Срещу мен?

Мейсън кимна.

— Не съм убила съпруга си, мистър Мейсън.

— Е, добре — отвърна Мейсън, — ще трябва да дадете показания. Следствието е стигнало до точка, когато вашата версия се съпоставя с версията на Боб Флийтуд. Вие не можете да обясните някои неща, докато Флийтуд обяснява всичко. Има някои веществени доказателства, които не са ми известни. Сега Трег ги проверява. Ако потвърдят версията на Флийтуд, както изглежда ще стане, убийството ще бъде ваше дело. Мога да ви отърва, като пледирам, че във вашия случай няма предумисъл или че сте го убила при самозащита, но тъй или иначе ще отговаряте за нанасяне на смъртоносния удар.

— Какви веществени доказателства потвърждават вината ми?

— Главно следите.

— Казах ви самата истина.

— Надявам се — отвърна Мейсън и направи знак на инспекторката, че разговорът е свършил.