Роберт ван Хюлик
Привидението от храма (13)

ГЛАВА XII

Третата съпруга приема с въодушевление важна задача; накрая разочарованието й е по-силно от радостта

 

 

Съдията Ди откри първата и третата си съпруга в будоара. Разказа им накратко за срещата си с префекта.

— Вероятно посещението на госпожа У е свързано по някакъв начин с изчезването на госпожица Нефритова Звезда. Много ми се иска лично да я приема, но тя, разбира се, ще се притеснява да говори пред мен. А аз трябва по някакъв начин да я видя, за да си, съставя представа за личността й… — той подръпваше смутено бакенбардите си.

Първата съпруга бързо се обърна към третата и попита:

— Не можеш ли да я приемеш в твоята част, но така, че съпругът ни да я наблюдава незабелязано и да чува разговора ви?

Според добрия стародавен обичай съдията Ди бе осигурил на всяка от трите си съпруги отделни покои с кухня и лична прислуга. Въпреки че втората и третата свободно сновяха из помещенията на първата в централната част на къщата, самата тя не стъпваше в техните крила. Съдията се придържаше строго към тези утвърдени правила, тъй като бе убеден, че това е начинът да се поддържат спокойствието и разбирателството в семейното огнище.

— Добре тогава… — бавно започна третата съпруга. — Нали се сещате, че кръглият преход между гостната и спалнята ми е преграден само с тънка памучна завеса. Ако поканя гостенката да седне до прозореца, а вие самият сте в спалнята, скрит зад завесата…

— Чудесно! — възкликна съдията. — Да вървим!

— Ако не възразявате — каза третата съпруга, — ще ви въведа през задния вход, за да не ви забележат прислужничките. Може неволно да издадат присъствието ви.

— Твърде разумно — одобри първата съпруга. — Желая ви успех!

Третата съпруга изведе съдията и двамата тръгнаха по лъкатушната градинска пътека към нейните по кои, разположени в едно закътано крило на сградата. Докато тя отваряше вратата към гостната, за да го пропусне вътре, той нареди набързо:

— Гледай да я накараш непременно да каже нещо за госпожица Нефритова Звезда. Нали знаеш, че всъщност и е мащеха.

— Много се вълнувам — прошепна тя и му стисна ръката. — Ето, ще я сложа да седне на онзи стол, точно срещу завесата.

Съдията влезе в спалнята и внимателно издърпа памучната завеса. Вътре беше доста сумрачно, капаците на прозореца бяха притворени заради жегата. Той приседна на ръба на широкото легло и в същия миг дочу как жена му плесна с ръце, за да нареди на камериерката, че може да си върви, след като въведе гостенката, а тя ще поднесе чая сама.

Макар и скрит, съдията кимна одобрително. Съпругата му беше умница, а и с изключителен вкус. Той огледа възхитен изящно подредените цветя на масичката. Всеки път, когато пристъпваше тук, откриваше по нещо ново. Окачено на стената стихотворение, написано от нея, нова картина, излязла изпод ръката и, или пък покривчица с изкусна бродерия. Артистичните занимания и доставяха истинско удовлетворение, освен това обичаше да се грижи за обучението на децата. Баща и беше саможив и опак човек и я бе отлъчил от семейството след ужасните й премеждия в Бънлай, затова съдията бе убеден, че сега тя се чувства защитена и смята първата и втората съпруга за свои по-големи сестри. От гостната долетяха гласове и го изтръгнаха от мислите му.

Третата съпруга въведе висока жена с изискано, небиещо на очи облекло — сива роба и върху нея жакет с дълги ръкави. Копринен пояс с висящи до земята краища пристягаше талията й. Веднага щом камериерката си тръгна, тя свали черния воал, който покриваше главата и, нагъна го, затъкна го в пазвата си и едва тогава се поклони, повдигайки в знак на уважение скритите си в ръкавите ръце.

— От визитната ми картичка сигурно сте разбрали. кои съм, госпожо — припряно изрече тя. — Дълбоко съм ви признателна за любезното съгласие да ме приемете, въпреки че досега не съм имала честта да бъда представена на ваша светлост.

Високата, грижливо стъкмена прическа без излишни украшения подчертаваше живия израз на лицето и. Съдията прецени, че според класическите разбирания едва ли можеше да се нарече красива: устните и бяха прекалено плътни, веждите — възгъсти, а под големи те будни очи се забелязваха малки торбички. Но определено създаваше впечатление на жена със силен характер. Според него наближаваше трийсет и пет години. Докато водеше своята гостенка към стола до прозореца, третата съпруга задаваше обичайните любезни въпроси. После се настани в креслото и се зае с поднасянето на чая. Би трябвало госпожа У учтиво да я изчака да свърши, преди да започне раз говора, но тя се обади нетърпеливо:

— Не бих искала да ви отнемам излишно време, пък и самата аз бързам, тъй като мъжът ми не бива да узнае за моето посещение. Затова моля да ми позволите да пропусна формалностите на етикета и да говоря по същество.

Домакинята наклони грациозно глава и госпожа У продължи:

— Тази сутрин съпругът ми е отишъл при негово превъзходителство, за да ме обвини в съучастие при отвличането на дъщеря му Нефритова Звезда.

От удивление третата съпруга изпусна чашата и тя се разби на мраморните плочки.

— О, много съжалявам! — възкликна разкаяно госпожа У. — Как можах да постъпя така глупаво, да ви говоря изневиделица за сериозни неща. Разбира се, че трябваше най-напред да ви запозная с предисторията. Моля ви, нека ви помогна да съберем парчетата.

След малко двете заеха отново местата си и госпожа У продължи направо:

— Разбира се, и през ум не ми е минавало да вредя по някакъв начин на дъщеря му. Иска ми се с вас да споделя как точно стоят нещата, защото вие сте омъжена отскоро и ще ме разберете най-добре. Надявам се, че след това ще благоволите да изложите пред съпруга си същината на нашия разговор, за да узнае той какво всъщност се крие в дъното на тази объркана история.

— Нищо не мога да ви обещая, преди да съм изслушала докрай думите ви, госпожо У — отвърна домакинята с мех, но сдържан тон.

— Разбира се! — нетърпеливо се съгласи гостенката. Учтивостта и започваше осезаемо да се изчерпва. — Нека първо ви съобщя, че наистина обичам съпруга си. Той е два пъти по-възрастен от мен, разбира се, но е благ и внимателен и ми дава сигурността, от която се нуждая. Преди брака с него бях онова, което хората наричат „изоставена жена“, с други думи, не се ползвах с добро име. Но не му е сега времето и мястото за обяснения. Важното е, че когато У се ожени за мен, беше вдовец от три години. Имаше само една дъщеря, Нефритова Звезда. Направо я боготвореше, но, да ви кажа честно, тя не е от най свестните. Доста безлично девойче на осемнайсет години с преждевременен интерес към момчетата. Исках да я постегна малко, но се намеси баща й и заяви, че сам ще се занимава с възпитанието и. Беше извънредно силно привързан към нея. Може и сам да не го е съзнавал, но аз наблюдавах отстрани и ви говоря самата истина. Разбира се, не съм му го казвала, но все пак го предупредих, че тя застава между нас двамата и затова е най-добре да я омъжим, колкото може по-скоро. Това постави началото на без брой дрязги — тя сви рамене и продължи: — Разбира се, случва се съпрузи да се посдърпат, неизбежно е дори. Но когато разбрах, че момичето си има приятел, сметнах за свой дълг да предупреди баща й, а това преля чашата. Но и това беше нищо в сравнение с кавгата, която ми вдигна, когато дъщеря му избяга с любовника си. Започна да крещи, че аз съм я била убила, че съм била скрила някъде трупа и. После се поуспокои, осъзна, че е наговорил безразсъдни приказки. Но пък започна да развива теорията, че съм организирала отвличането й, за да я продам в някой бардак. Представяте ли си!

— Чаят ви ще изстине — отбеляза третата съпруга и деликатно побутна чашата към нея.

Госпожа У я пресуши наведнъж.

— Аз, разбира се, отхвърлях тези налудничави обвинения, докато ми издържаха нервите, но той явно си го нави на пръста. А пък изобщо не бях у дома, когато тя е изчезнала. Ходих да се видя с една стара приятелка.

— Не смятате ли, че най-добрият начин да докажете невинността си щеше да бъде, ако бяхте съобщили на мъжа си името на любовника й и догадките си за мястото, където са отишли?

Съдията Ди се усмихна. Неговата съпруга се справяше отлично.

— Разбира се, че щях да кажа всичко, ако го знаех — сопна се госпожа У. — Тя се подвърташе около Ян, секретаря на баща й. Но той е почтено момче и изобщо не отвръщаше на задевките и. Не, някой друг е бил, но така и не успях да разбера кой. Баща и я оставяше твърде свободна. А може ли човек да вярва на днешните момичета, че разумно ще овладяват поривите си!

— А нима не помолихте приятелката си да потвърди пред вашия съпруг, че наистина сте били с нея? — невинно попита третата съпруга.

Госпожа У я стрелна с подозрителен поглед.

— Да ви кажа честно — отвърна бавно тя, — тогава ме беше поканил господин Ян. Той е възпитан мъж и бе забелязал, че водя доста самотен и скучен живот. Затова ме изведе на скромна вечеря в една гостилница, където ходи редовно. Без никакви непристойни намеци, разбира се. Но ако съпругът ми беше узнал, направо щеше да побеснее. Той, разбира се, е чудесен човек, но е доста старомодни разбирания — госпожа У въздъхна тежко и продължи: — Ще бъда кратка: днес сутринта мъжът ми внезапно заяви, че трябва да предприеме нещо за издирването на Нефритова Звезда. След цели шест месеца, представяте ли си! Пред полагам, че вашият съпруг го е извикал?

— Наистина не съм в състояние да ви отговоря, госпожо. Той никога не обсъжда с нас служебните си дела.

— Колко мъдро от негова страна! Както и да е, У извика със себе си и Ли Мей. Той е най-добрият му приятел, сарафин и притежател на златарски магазин. Малко е надут, но не е лош човек. Двамата хукнаха към съдилището. След като изслушахте цялата история, надявам се, ще бъдете така любезна да убедите негово превъзходителство да каже на мъжа ми, че е в негов интерес да забрави смехотворните си обвинения към мен. После нека решава загадката за изчезналото момиче и неговия любим, както намери за добре. Той е изключителен следовател, госпожо. Ако пожелае, на часа ще открие двамата бегълци и ще сложи край на тази неприятна история. Надявам се също така У да започне отново да се отнася подобаващо с мен като със съпруга. Ако щете вярвайте, откак онази празноглава никаквица изчезна, не е стъпвал в спалнята ми! Е, това е всичко.

Известно време третата съпруга остана безмълвна, след това продума:

— Ще обмисля това, което ми съобщихте, госпожо. Но трябва още веднъж да ви кажа, че господарят не обсъжда в семеен кръг служебните си въпроси и се съмнявам, че изобщо…

Госпожа У се надигна, потупа свойски домакинята по рамото и усмихнато я увери:

— Всеки мъж ще нададе ухо за думите на красива млада жена като вас. Повярвайте, мила! Хиляди благодарности за вашата любезност и търпение, почитаема госпожо.

И тя отново загърна лицето си с воала. Третата съпруга я придружи до вратата.

Когато се върна и дрънна завесата, съдията забеляза в очите й сълзи.

— Съвсем не се оказа толкова вълнуващо! — промълви изтощено тя.

Съдията я притегли да седне до него и я погали утешително но ръката.