Христо Фотев
Най-важното е да се осмелиш…

Най-важното е да се осмелиш.

Да превъмогнеш своя страх — да скочиш

в студения и кристаличен въздух.

В обятията на самия Март — да стъпиш

на тънкия му слънчев лъч и кратък

под снежния му купол (ту дъждовен,

ту снежен купол), ти да балансираш…

Да знаеш, че те помнят — че те гледат.

Със непрекъснат и издигнат поглед.

Те гледат твоя силует на малък

и весел акробат… И се страхуват

да не залитнеш. Те зелен те помнят.

Да си зелен под мартенския купол.

(Под снежния или дъждовен блясък.)

На Сириус — в студения прожектор.

Мой малък акробат, ти цял трепериш.

По тънкия си слънчев лъч как стъпваш.

Как се огъваш в бесния оркестър

на снежния или дъждовен вятър…

Какъв прекрасен цирк. И аз те гледам.

Как искам да рискувам. Да те следвам.

Да съм зелен, безумен, сърцевиден.

Усмихнат — да издигам твоя поглед,

ах, твоя тежък поглед до самия

кристален блясък — там —

на тоя дъжд.