Христо Фотев
Кълна се пред лицето на Дактила…

Кълна се пред лицето на Дактила,

на Калиакра в грозния прибой,

спасителя се давеше — със сила,

със страшна сила давеше се той.

 

Той — музика от мускули и стави.

Роденият под знака на Лъва,

не вярваше — о, Боже, — че се дави,

самите ний се вярвахме в това.

 

Но давеше се той. С полупечални

движения в пенливия прибой,

пред всички нас тълпа потенциални

удавници… Ах, давеше се той

 

красиво… Без да вярва, че умира.

Прибоя за минута го срази.

(И лятото — финала му — Елвира

заплака с аркансилови сълзи.)

 

До дъно той душите развълнува.

Как гледахме ний в празния прибой.

Какво, че той не знаеше да плува?

Ний вярвахме, че ни спасява той.