Христо Фотев
Предупреждение

За въздуха — небето и земята.

Тъй свикнали са нашите души,

че най-неразрушимото — водата —

не вярваме, когато се руши.

А тя се разрушава с бавна сила.

Самите ний участваме в това.

Убиваме безшумно хлорофила —

душата — на дървета и цветя.

На въздуха — частица по частица

кристала ний разбиваме… В нощта

агонията на печална птица

ще потресе открай докрай света.

И ще събуди нашите заспали

и смъртно окислени сетива —

най-страшното внезапно осезали

под бившите дървета… И трева.

Ще търсиме във себе си вината,

но късна може би ще бъде тя…

 

За въздуха — небето и земята.

Легендата за бившите цветя.