Христо Фотев
Там на завоя остър…

Там на завоя остър за Несебър.

По пътя за Бургас — далече там

аз знаех как да съм добър и щедър,

не подозирах — а съм бил голям.

Аз знаех как на глас да ви изричам.

Как да рисувам странния ви глас.

Обичах — а не знаех, че обичам,

и целият от нежност светех аз.

 

Самия въздух аз наподобявах

и ви празнувах от куплет в куплет.

Щадях ви — и докрай се премълчавах.

И премълчан съм бил голям

Поет.