Христо Фотев
Тоя влак за Бургас…

На Недялко Йорданов

Тоя влак за Бургас е тъй бавен.

Аз сънувам дъждовния плаж.

Там е моя живот — моя странен

и единствен словесен пейзаж.

 

Там съм целият аз — там забравям,

че съм кратък и лош — че съм аз.

Глас на гларус и аз осезавам

тоя — целия свят… Там в Бургас,

 

аз умирам от нежност и ярост.

(А се мислех за подвиг роден.)

Глас на гларус, о, писък на гларус —

възмутителен спомен за мен.