Христо Фотев
Кълна ви се…

Кълна ви се — аз всичко бих повторил.

Аз всичко бих отново изживял,

излюбил, изпътувал, изговорил,

измолил и изплакал,

и изсмял.

Аз бих повторил целия си дивен

и кратък, кратък свой живот до днес

със същия безмилостно наивен

и въпреки това измерен жест.

Не съжалявам — както съм заставал,

пак бих застанал, малък и велик

и с яростен замах бих защитавал

най-пустия си ден и час, и миг…

Над всеки свой изгубен ден със вопъл

бих паднал аз по гръцки ритуал

и както върху мъртвия Патрокъл —

Ахил, сина Пелеев —

бих ридал.

 

И съм ридал… Самотен и незнаен.

И пак. И пак във същия Бургас

до ужас съм се чувствал осезаем

и изумен съм викал — жив съм аз.

Но аз съм жив — на гарата съм в девет.

Под златния луминесцентен диск…

Локомотивът е пробуден лебед…

Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз:

Но българин. И жител

на Бургас…