Христо Фотев
Бях на самия връх…

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз — със ярост —

и се учудвам, че останах жив.

 

Бях млад, красив и неправдоподобен.

Как падах аз над тъмния ти глас.

Виновен съм — от твоя скръбен спомен

не справедливост — милост искам аз.

 

И пак сънувам оня светъл хаос…

(Не подозирах, а съм бил щастлив.)

Обичах те без милост аз — със ярост.

 

И съжалявам, че останах жив.