Христо Фотев
И там — от осемхилядния метър…

И там — от осемхилядния метър.

Там до самия рай — от самолет

видях аз Киев, отразен във Днепър

и на архангел златния тромпет.

Видях при тоя звук аз да възкръсват.

И как възкръсват със внезапен ръст.

Как търсят своя поглед автентичен.

И своя автентичен глас и слух,

неповторимият — до ужас личен

свой образ на човек… Видях и чух

един руснак, украинец, евреин.

Евреин пак…Търговец, писар, княз…

(И аз — тъй гол, измръзнал, ненадеен, —

ах, как възкръсвам във Бургас и аз.)

Аз слушам тоя звук и се изправям

И се заклевам в тоя странен час

до своя сетен час да съхранявам

аз своя поглед, своя слух и глас!

Да защищавам тоя топъл блясък

на жив човек — дори и мъртъв — там!

Възкръснал там — изпод самия пясък, —

да не залитам сляп и глух, и ням!