Метаданни
Данни
- Година
- ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне (от Словото)
О, самота с кошмарните претенции
на всякаква роднина,
на отечество!
По всичките й стъпала — до корена,
до пясъка, до изхода — на дъното
ще стигна аз с печално вдъхновение,
за да се срещна пак със теб, едниствена!
За да си върна твоето присъствие,
което ме сродяваше със всичките
момичета в света… И там е празника!
Ний двамата отново ще танцуваме
с дърветата и с птиците, и с думите —
и на света — със всичките момичета!
… До пясъка — там някъде — на дъното…
За да се срещна пак със теб, приятелю!
Ти, който ме сродяваше със всичките
приятели в света… И, ти, о, улицо,
прегърнала света… Там ли е къщата?
(Но къщата не е светът.)
И чашата,
която ме сродяваше със всичките
морета на света? Света… Без никакви
лъжи и колебания — до дъното!
За да живея пак в нощта със всичките
момичета, приятели и улици,
и чаши на света… Да съм невинния!
Защтото тъй безпомощни са думите.
И той — светът — голямата ми загуба,
се плъзга все по-остро през сърцето ми
с дъжда на януари по прозорците.
Там някъде — на дъното — е моята
победа… И изгубено присъствие!
Раненото приятелство на всичките
ми тъй враждебни часове… Там някъде
е всичко туй, с което самотата ми
престава да е самота…
Там някъде
съм аз — самият себе си — не някаква
абстрактна имитация на щастие!
(Прекрасно е да си самият себе си.)
И аз ще се намеря там на дъното!
Невинността ми свети там отчаяно
и ангелът й там раздира дрехите
на думите… Там всички ще се срещнеме
достойни и пречистени…
Там някъде —
на дъното на самотата… Родина!
Изгнание е тя — и нищо повече!