Христо Фотев
Жетварят

Не вали. Престана с класовете

облака да разговаря.

Мъдри и не мъдри, отстъпете,

посрещнете моя брат, жетваря.

 

Той върви — жениха на земята,

зрялата, която чака сърпа.

Върху раменете му дъгата

затрептя като сватбарска кърпа…

 

И отново слънцето разгаря

на небето зреещо венеца…

Аз вървя три стъпки след жетваря

с древната цигулка на щуреца

 

да му свиря, леко да му бъде.