Христо Фотев
Най-после ний, сърце…

Най-после ний, сърце,

сме в центъра на лятото,

в самата му сърцевина —

след толкова прекрасни поражения.

На лятото — единствената ми победа —

в центъра сме ний, сърце…

И падаме връз пясъка

сред часовете вцепененин — в светлата

вибрация на часовете… Господи.

И как излита Ангела на моето

опитомено отчаяние… Усмихва се,

изпълва паметта ми с милосърдие.

Най-после победихме ний —

спасени сме.

Насреща ни е лятото — и залива

с триъгълните си криле…

Спасени сме!