Христо Фотев
Ний тръгнахме…

Ний тръгнахме — изпратени от чайки

с неуморими празнични крила…

Целувката на нежните ни майки —

как свети тя по нашите чела.

Бащите ни благословиха — с чиста

прегръдка до самото си сърце!

И в тая зала — силата лъчиста

да звучи — на техните ръце.

Щастливи — и обичани — летяхме!

Ний прекосихме цялата страна!

Къде не бяхме ний — и ний видяхме

морето как заспива в планина!

А тя се казва Странджа! Там е жива

там още се създава песента.

И месеца — най-ясния — извива

отново — блясъка си над света.

Живота на душата там ще блика —

на майки и бащи — и да искри

над преспите — зелена зеленика

под хиляди прозорци — и врати.

Ний тръгнахме. Видяхме как зърното

във нивите — сънува класове.

И как расте — видяхме ний живота

на риби — на гроздове — плодове.