Агата Кристи
Убийство на игрището за голф (28)

ГЛАВА XXVIII
КРАЯТ НА ПЪТЕШЕСТВИЕТО

Смътно си спомням останалите събития от тази нощ. Поаро като че ли беше глух за непрекъснатите ми въпроси. Той си беше поставил за цел да обърка окончателно Франсоаз с упреците си, че не е бил уведомен за смяната на спалнята на мисис Рено.

Поаро благоволи да ми обърне внимание за момент.

Хванах го за рамото, решен да привлека вниманието му и да го заставя да ме чуе.

— Но вие не може да не сте знаел! — сърдех се аз. — Днес следобед нали дойдохте тук да я видите!

— Бяха я донесли в средната стая, в будоара й, и тя лежеше на кушетката — обясни той.

— Но, мосю — извика Франсоаз, — мадам смени спалнята си почти веднага след престъплението. Спомените й бяха твърде потискащи.

— Тогава защо не сте ми казали? — беснееше Поаро, удряйки по масата, докарвайки се, малко по малко, до чистопробна ярост. — Настоявам да ми кажете — вие — защо — не — съм — бил — уведомен! Вие сте изкуфяла баба! Леони и Дениз не са по-добри от вас! Всички сте три пъти идиотки! Глупостта ви едва не стана причина господарката ви да загине! Ако не беше това храбро дете…

Тук той млъкна, втурна се през стаята към Пепеляшка, която се беше привела загрижено над мисис Рено, прегърна я с истинска галска жар, от което аз се пораздразних.

От състоянието ми на унес ме извади рязката команда на Поаро веднага да доведа лекар за мисис Рено. След това да повикам полицията. И за да допълни унижението ми, добави:

— Едва ли ще има нужда повече от вас. Твърде зает ще бъда, за да ви обърна внимание, а мадмоазел ще помоля да стане болногледачка.

Оттеглих се, като призовах на помощ остатъците от достойнството си. Като свърших каквото ми беше заповядано, върнах се в хотела. Почти нищо от станалото не разбирах. Събитията от изминалата нощ ми изглеждаха фантастични и невъзможни. Никой не искаше да отговаря на въпросите ми. Никой като че не ги и чу. Гневно се хвърлих в леглото и заспах със съня на объркан и напълно изтощен човек.

Събудих се, защото слънцето светеше в очите ми, и видях Поаро, спретнат и усмихнат, да седи край леглото ми.

— Най-сетне, събудихте се. Вие имате талант за сън, Хейстингс! Знаете ли, че е почти единадесет?

Простенах и сложих ръка на челото си.

— Сигурно съм сънувал — казах. — Знаете ли какво? Сънувах, че намираме тялото на Марта Добрьой в стаята на мисис Рено и вие твърдите, че тя е убила мистър Рено.

— Не сте сънувал. Това е истината.

— Но нали Бела Дювин е убила мистър Рено?

— О, не, Хейстингс, не. Тя каза, че го е убила, да, но само за да спаси от гилотината човека, когото обича.

— Какво?

— Спомнете си версията на Джак Рено. Те и двамата са пристигнали на местопрестъплението в един и същ момент и всеки е сметнал за убиец другия. Девойката го гледа с ужас и с вик избягва. Но когато чува, че престъплението се приписва на него, не може да го понесе и идва да се самообвини и да го спаси от сигурна смърт.

Поаро се облегна на стола си и както си му беше обичаят, опря връхчетата на пръстите на двете си ръце.

— Случаят никак не ме задоволяваше — поде той мъдро. — През цялото време имах впечатлението, че се сблъскваме с хладнокръвно и преднамерено убийство, от някой, който много умно се е възползвал от плановете на самия мосю Рено да заблуди полицията. Големите престъпници — спомняте ли си, че веднъж ви го казах — винаги действат с върховна простота.

Кимнах.

— В подкрепа на тази теория, престъпникът трябва добре да е бил осведомен за плановете на мосю Рено. Това ни води до мадам Рено. Но фактите не подкрепят теорията за вината й. Има ли друг, който да е знаел за плановете? Да. От собствената уста на Марта Добрьой чухме, че е подслушвала кавгата на мосю Рено със скитника. Щом е чула това, защо да не е чула и всичко друго, особено ако мистър и мисис Рено са били неразумни да разискват плановете си, седнали на пейката в градината? Спомнете си колко лесно сте чул разговора между Марта и Джак Рено от същото това място.

— Но какъв мотив може да има Марта за убийството на мистър Рено?

— Как какъв мотив! Парите! Рено е бил милионер на милионерите и при смъртта му (поне така са смятали Марта и Джак) половината от огромното му богатство преминава в ръцете на неговия син. Нека си възстановим сцената от гледна точка на Марта Добрьой.

Марта Добрьой подслушва онова, което става между Рено и съпругата му. Дотогава Рено е бил хубавичък източник на доходи за Добрьой — майка и дъщеря, а сега смята да се изтръгне от ноктите им. Отначало, възможно е, тя смята само да предотврати бягството му. Но после й хрумва по-опасна идея, която не може да уплаши дъщерята на Жана Беролди! В момента Рено неумолимо пречи на женитбата й с Джак. Ако Джак се откаже от баща си, ще бъде просяк, което мадмоазел Марта не би искала. Всъщност съмнявам се, че Джак Рено изобщо я е интересувал. Тя може да симулира чувства, но в действителност е същият хладен и пресметлив тип като майка си. Освен това се съмнявам, че е била сигурна във властта си над момъка. Тя го е зашеметила и пленила, но далеч от нея, което баща му лесно би могъл да осъществи, тя е можела да го загуби. Но ако Рено умре, а Джак наследи половината от милионите, сватбата може да стане веднага и с един удар Марта ще има богатство — а не жалките няколко хиляди, които досега е измъквала от Рено. И пъргавият й ум схваща колко е просто и лесно всичко. Рено обмисля всички обстоятелства на смъртта си — значи на нея й остава само да се намеси в подходящия момент и да превърне фарса в мрачна действителност. Тук идва второто, което ме наведе на мисълта, че престъпничката е Марта — камата! Джак Рено е поръчал три сувенира. Един е дал на майка си, един на Бела Дювин — не е невероятно да е дал третия на Марта Добрьой, нали?

И така, имаме четири свидетелства срещу Марта Добрьой:

1, Марта Добрьой може би е подслушала плановете на Рено.

2. Марта Добрьой е била пряко заинтересована от смъртта на Рено.

3. Марта Добрьой е дъщеря на известната мадам Беролди, която по мое мнение е моралната и буквалната убийца на съпруга си, макар ударът да е бил нанесен с ръката на Жорж Коно.

4. Марта Добрьой е единствената освен Джак Рено, която би могла да притежава третата кама.

Поаро спря и прочисти гърлото си.

— Разбира се, когато научих за съществуването на другото момиче, на Бела Дювин, разбрах, че е много възможно тя да е убила Рено. Но такова разрешение не ми хареса, тъй като, както вече ви изтъкнах, Хейстингс, специалист като мене би искал да има насреща си достоен противник. Но човек трябва да посреща престъпленията такива, каквито са, а не каквито ги очаква. Не ми се струваше много вероятно Бела Дювин да скита, носейки нож за разрязване на хартия като сувенир в джоба си, но не беше изключено и да е мислила тогава да отмъщава на Джак Рено. Когато тя дойде и се призна за виновна, стори ми се, че всичко е ясно. Но все пак — не бях доволен, приятелю, не бях доволен…

Внимателно си припомних всички подробности по случая и стигнах до същото заключение, както преди. Ако не беше Бела Дювин, единствената, която би могла да извърши престъплението, бе Марта Добрьой. Но аз нямах никакво доказателство срещу нея!

И тогава вие ми показахте писмото от мадмоазел Дулси и аз видях в него възможност веднъж завинаги да разреша въпроса. Първата кама е била открадната от Дулси Дювин и хвърлена в морето, тъй като, според нея, я е притежавала сестра й. Но ако случайно камичката не е била на сестра й, а е била дадената от Джак Рено на Марта Добрьой, тогава камичката на Бела би била непокътната! Не ви казах нито дума, Хейстингс (нямаше време за романи), а потърсих мадмоазел Дулси, казах й толкова, колкото сметнах за необходимо, и я изпратих да търси между вещите на сестра си. Представете си възторга ми, когато тя ме намери (по мои инструкции) под името мис Робинсън и ми даде скъпоценния сувенир!

Междувременно се бях погрижил да принудя мадмоазел Марта да играе открито. По мое нареждане мадам Рено отблъсна сина си и оповести намерението си да напише на сутринта ново завещание, с което да го лиши дори от част от бащиното му богатство. Стъпката беше отчаяна, но необходима и мадам Рено бе напълно готова да поеме риска, макар че, за съжаление, тя също не се сети да ми каже, че си е сменила стаята. Сигурно е мислела, че знам. Всичко стана, както го предвиждах. Марта Добрьой още веднъж се опита нагло да стигне до милионите на Рено — и не успя!

— Но има нещо, което ме обърква — казах аз. — Как е стигнала до къщата, без да я видим? Ние я оставихме във вила „Маргьорит“, отидохме направо във вила „Женевиев“ — а тя беше там преди нас!

— Но ние не я оставихме във вила „Маргьорит“. Тя е била излязла от вилата и минала през задния път, още докато говорехме с майка й в хола. Тук, както казват американците, тя даде на Еркюл Поаро „да се разбере“.

— Но профила върху завесата? Нали го видяхме от шосето.

— Когато сме погледнали, мадам Добрьой е била вече стигнала в спалнята и седнала на мястото на дъщеря си.

— Мадам Добрьой!

— Да. Едната е стара, другата е млада, едната е тъмнокоса, другата е руса, но като силует на завесата профилите им са странно еднакви. Даже аз не заподозрях — трижди идиот такъв! — смятах, че разполагаме с много време, че тя ще се опита да стигне до вила „Женевиев“ много по-късно. Но тя беше умна, тая красива мадмоазел Марта.

— И целта й е била да убие мисис Рено?

— Да. Тогава цялото богатство щеше да наследи Джак. Но в очите на света мадам Рено щеше да излезе самоубийца, драги. На пода до тялото на Марта Добрьой намерих памук и шишенце хлороформ, както и инжекция със смъртоносна доза морфин. Разбирате ли? Първо, хлороформа, а когато жертвата загуби съзнание — инжекцията. До сутринта миризмата на хлороформа е щяла да изчезне напълно, а инжекцията е щяла да лежи, изпаднала от ръката на мадам Рено. И какво щеше да каже нашият отличен мосю Оте? „Бедната жена! Не ви ли предупреждавах? Шокът от радостта вече й е дошъл твърде много след всичко преживяно. Не ви ли казах, че няма да се учудя, ако разумът й се замъгли. Общо взето, много трагичен случай е тоя случай Рено!“

Обаче, Хейстингс, нещата не станаха точно така, както ги мислеше мадмоазел Марта. Първо, мадам Рено бе будна и я чакаше. Следва борба. Но мадам Рено е още много слаба. Последен шанс за Марта Добрьой. С идеята за самоубийство е свършено, но ако тя може да удуши мадам Рено със силните си ръце и избяга с въжената стълба, докато ние разбиваме вратата, и се върне във вила „Маргьорит“, преди ние да се върнем там, ще бъде трудно да докажем нещо срещу нея. Но тя бе притисната до стената не от Еркюл Поаро, а от малката акробатка със стоманени ръце!

Размишлявах над това, което бях чул.

— Кога за първи път започнахте да подозирате Марта Добрьой, Поаро? Когато ни каза, че е чула кавгата в градината ли?

Поаро се усмихна.

— Приятелю, спомняте ли си на идване в Мерлинвил, първия ден, красивото момиче на портата? Запитахте ме дали не съм забелязал една млада богиня, а аз ви отговорих, че съм забелязал момиче с тревожни очи. Ето така мислех за Марта Добрьой от самото начало. Момичето с тревожните очи! Защо беше тревожна? Не може да се е безпокоила за Джак Рено, след като не е знаела, че той е бил в Мерлинвил предишната вечер.

— Между другото — възкликнах аз, — как е Джак Рено?

— Много по-добре. Още е във вила „Маргьорит“. Но мадам Добрьой е изчезнала. Полицията я търси.

— Дали е била съучастничка на дъщеря си, как мислите?

— Никога няма да разберем. Мадам знае да пази тайните си. И много се съмнявам, че полицията изобщо ще я намери.

— Казахте ли… на Джак Рено?

— Още не.

— За него ще бъде ужасен удар.

— Естествено. И въпреки това знаете ли, Хейстингс, съмнявам се дали сърцето му наистина й е принадлежало. Досега смятахме Бела за прелъстителка, а Марта Добрьой за истинската любов на Джак. Но мисля, че ако разменим местата, ще бъдем по-близко до истината. Марта Добрьой бе много красива. Тя си е била поставила за цел да омагьоса Джак и е успяла, но спомнете си колко трудно е скъсал той с Бела, страшно трудно. А как беше готов да иде на гилотината заради нея! Имам чувството, че когато той научи истината, ще бъде ужасен, отвратен и лъжливата му любов ще повехне.

— Ами Жиро?

— Той в момента е в нервна криза. Върна се в Париж.

И двамата се усмихнахме.

Поаро се оказа добър пророк. Когато най-сетне лекарите решиха, че Джак Рено е достатъчно силен да чуе истината, Поаро му я съобщи. Шокът бе наистина ужасен. Но Джак се справи с него по-добре, отколкото очаквахме. Предаността на майка му му помогна да преживее тези трудни дни. Сега майка и син бяха неразделни.

Предстоеше ни още едно разкритие. Поаро уведоми мисис Рено, че знае тайната й и че смята за необходимо Джак също да узнае миналото на баща си.

— Да се крие истината, мадам, няма никаква полза! Бъдете храбра и му кажете всичко.

С натежало сърце мисис Рено се съгласи и синът научи, че бащата, когото е обичал, фактически се е укривал от правосъдието. На неговия колеблив въпрос с готовност отговори Поаро.

— Не се безпокойте, мосю Джак. Светът не подозира. Доколкото схващам нещата, не съм длъжен да уведомявам полицията за онова, което знам. В целия случай аз работих не за да помогна на полицията, а за да помогна на баща ви. Той си получи заслуженото, но не е необходимо да се разгласява, че той и Жорж Коно са били едно и също лице.

Останаха, разбира се, едно-две неща, които продължаваха да учудват полицията, но Поаро ги обясни така логично, че малко по-малко вече никой не задаваше въпроси.

Скоро след като се бяхме върнали в Лондон, забелязах на камината у Поаро великолепна фигурка на хрътка. В отговор на въпросителния ми поглед Поаро кимна:

— Ами да! Получих си петстотинте франка. Не е ли великолепен този човек? Нарича се Жиро!

Няколко дни по-късно Джак Рено дойде да ни види с решителен израз на лицето.

— Мосю Поаро, дойдох да си взема сбогом. Почти веднага тръгвам за Южна Америка. Баща ми има там имоти и аз възнамерявам да започна нов живот.

— Сам ли тръгвате, мосю Джак?

— Майка ми ще дойде с мен… ще взема и Стонър като мой секретар. Той обича далечни пътешествия.

— И никой друг ли не идва с вас?

Джак се изчерви.

— Искате да кажете…

— Девойката, която ви обича повече от всичко, която искаше да се пожертвува заради вас.

— Как бих могъл да й го поискам? — промърмори момъкът. — След всичко, което стана, мога ли да отида при нея и… какво ще измисля?

— Жените имат великолепен талант да измислят.

— Да но… аз се държах така глупашки!

— Всички сме се държали глупашки по някой път — забеляза Поаро философски.

Но лицето на Джак помрачня.

— Има и нещо друго. Аз съм син на баща си. Коя ще се омъжи за мен, като знае този факт?

— Казвате, че сте син на баща си. Хейстингс ще ви увери, че вярвам в наследствеността…

— Ами тогава…

— Чакайте. Познавам жена, храбра и силна, способна на велика любов, на изключителна саможертва…

Момъкът го погледна. Чертите му се смекчиха.

— Майка ми!

— Да. Вие сте син и на майка си. Затова вървете при мадмоазел Бела. Разкажете й всичко. Нищо не крийте — и ще видите какво ще ви отговори тя.

Джак не се решаваше.

— Идете при нея вече не като момче, а като мъж — мъж, превит под товара на Миналото и жребия на Настоящето, но вгледан в новия и чудесен живот. Помолете я да живее този живот с вас. Може би не го разбирате, но вашата любов един към друг мина през огън и не се огъна. Вие и двамата бяхте готови да дадете живота си един за друг.

А какво ще кажем за капитан Артър Хейстингс, скромния летописец на случилото се?

Твърди се, че той е отишъл заедно със семейство Рено през много морета, но като край на неговата история предпочитам да ви представя сцена, случила се една сутрин в градината на вила „Женевиев“.

— Не мога да те наричам Бела — казах аз. — тъй като това не е твое име. А Дулси ми е съвсем чуждо. Така че трябва да те наричам Пепеляшка. Ако си спомняш, Пепеляшка се е оженила за принца. Аз не съм принц, но…

Тя ме прекъсна.

— Сигурна съм, че Пепеляшка го е предупредила. Защото, разбираш ли, не е могла да обещае, че и тя ще се превърне на принцеса. В края на краищата тя е била само миячка на съдове…

— Сега е ред на принца да се намеси — прекъснах я аз. — Знаеш ли какво й е казал той?

— Не.

— „По дяволите! — каза принцът и я целуна.“

И аз подкрепих думите си с действия.