Христо Фотев
Оптимистичен реквием

На Атанас Манчев

Аз съм целият в твоето начало

обещало ти щедро света —

в окриленото — твоето тяло

тъй далече сега от смъртта.

 

Да си целия в своето начало

и в самото сърце на света —

с окрилено от въздуха тяло

и на стъпка почти от смъртта.

в любовта да си целия — както

си до болка в нощта — и в нощта.

Да е твойто признание кратко —

ти на друга — една — обеща

верността си — и скочи във мрака

там където със звездни очи

Свободата — тя нежно — те чака

и без твоите устни — мълчи!

Върху теб Тя в нощта ще се спусне —

твоя майка, сестра и жена.

Ще запее тя с твоите устни

и ще бъде в нощта — Светлина!

И ще бъде сияйно начало!

Ти — в самото сърце на света!

С окрилени и устни — и тяло.