Христо Фотев
Листата капеха в червено…

Листата капеха в червено озарени.

На „Морска“ — улица с печално реноме,

ти спря до мене и над мене — срещу мене —

сърцето ми преряза с рязко „Не“.

 

Сърцето ми бе в свойта първа сила.

Не беше бившо то както сега.

На всички пролети събрало хлорофила

се пръсна то — позеленя снега.

 

Благодаря за твойто рязко „Не“ любима.

Ти, моя болко, първа ти — мерси.

И тая първа, скръбна радост че ме има

в страни — от космоса на твоите коси.

 

А ти — ти влезе с другия спокойно в ресторанта

където светеха бутилките с вино.

Излезе после и се смееше пияна

и той те облада в едно „Рено“