Христо Фотев
Ти тръгваш и се връщаш…

Ти тръгваш и се връщаш пак в Бургас.

В единственият залив пак е есен.

Тук изумен откриваш своя глас

и в своя глас солен — печал и песен.

 

Тук ти откриваш своя верен жест.

Тук ти за миг не си човек случаен.

На твоя ден най-точния адрес

е тук — и твоя ден е ден безкраен.

 

Тук изведнъж си спомняш че си жив.

Че имаш дъжд… И вятър… И Несебър.

И изведнъж се виждаш ти красив

в един кристал — в един прозорец щедър.