Робърт Силвърбърг
Време на промени (52)

52

На няколко пъти бях близо до идеята да я заговоря на тази тема. Но все се сдържах. Не смеех да направя решителната крачка. Сигурно сега подлагате на съмнение моята искреност — колко чисто е било желанието ми да посявам откритост между хората, след като не смеех да посветя в това дело моята вречена сестра? Съвсем не искам да претендирам, че в действията ми тогава е имало някаква разумна последователност. Освобождаването от старите табута за мен беше волеви акт, а не резултат от естествено развитие и налагаше се постоянно да воювам със залегналите в мен стари обичаи и привички. И макар да разговарях в първо лице с Швайц и другите ми съмишленици, чувствах се скован, докато го вършех. Вдигах очи към Халум, изпълнен с любов към нея и си повтарях, че единствения начин да изпълня със съдържание тази любов е като свържа душата си с нейната, а в ръката си държах средството, което можеше да ни съедини. Но не смеех да го сторя. Не можех да се престраша.